Ерофеев Факт е, че еуфорията на прехода ни лиши от нещо ценно и актуално в останалия “цивилизован свят” – лиши ни от погледа, обърнат на Изток.
Преходът и всички съпътстващи го културни процеси доскоро ни ограничаваха, като правеха културното ни пространство плахо и статично, обърнато единствено към образа на Запада като синоним и единствен символ на постмодерността.

Нуждата от нов поглед към прозата, превръщаща се в класика, но неизвестна на българския читател, отдавна се усещаше.
На книжния пазар досега спорадично се появяваха руски автори от близкото минало, но най-вече под знака на комерсиалната литература (което не означава некачествена) като Пелевин, или преиздаване на сигурни поради политическата си актуалност автори като Солженицин и Троцки.

Такава несигурна, но стойностна кауза предизвика симбиозата между две известни със качествените си заглавия български издателства Факел Експрес и Жанет–45.
Съвместната им поредица “Нова проза” включва повести и романи на цяло съзвездие световноизвестни руски автори, неиздавани досега в България.

Поредицата включва заглавия и автори като романа на Василий Аксьонов "Остров Крим", издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи.
От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията.

Двете издателства предлагат и повестите на Сергей Довлатов "Резерватът" и "Чужденката". След като наборът на първата му книга е унищожен, той успява да емигрира в САЩ и живее в Ню Йорк.
Там издава единадесет книги сред които "Соло на Ъндерууд", "Куфарът" и "Зоната".

Двата романа на Едуард Лимонов – "Това съм аз–Едичка!", "Велика беше нашата епоха" с право са наричани “епохални”.
От историята на неговите скандални любови в първия му роман – "Това съм аз – Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър – "Велика беше нашата епоха", където той се опитва да оправдае генетически своето бунтарство, Лимонов променя човешки съдби чрез словото си.
Авторът емигрира през 1972 в САЩ, а от 1980 живее в Париж. Романът на Владимир Войнович “Монументалната пропаганда” е фокусиран върху развенчаването на култа към личността на Сталин за една обикновена жена.
Много от книгите на Войнович (1932) излизат за първи път на Запад. Сред тях са донеслите му световна известност романи "Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин“, „Москва 2042“ и „Замисъл“, повестите „По пътя на взаимната кореспонденция“ и др.

Гвоздеят на програмата несъмнено е романът с енциклопедия на Виктор Ерофеев – "Енциклопедия на руската душа"
•Става дума за конфликт не просто между града и селото, между бащи и синове, а между два типа култури – едната, продуктивната, която се опитва да въплъти възможностите на страна като Русия, и другата, разрушителната, с нейния култ към алкохолизма и наркотиците, към убийството и недоверието спрямо всичко, което се върши.
Всички – и французи, и американци – ми казваха: такава книга у нас не би могла да излезе•, твърди Виктор Ерофеев.

Той е несъмнено блестящ литературен есеист, един от най-четените на Запад съвременни руски писатели.
Ерофеев (1947), който прекарва част от детството си в Париж, не може да публикува свои текстове до 1988 г.
През 1990 г. издава романа "Руската красавица", преведен на 34 езика, и сборника литературни есета "В лабиринта на проклетите въпроси".
По разказа му "Живот с идиот" Алфред Шнитке пише музика за едноименната опера. Последният му роман – "Добрият Сталин" (2004), е обявен за международен бестселър.