Мракът, който се опитвам да отблъсна, е най-добрият ми приятел.
                                                   Самюъл Бекет

На сцената на Народния театър "Иван Вазов" в моноспектакъла "Крап" Наум Шопов се среща за трети път с героя си Крап.

За първи път това се случва в постановката на Крикор Азарян през 1992 г., когато пиесата е със заглавие "Последният запис". През 2005 играе за втори път Крап в "Последната лента на Крап" под режисурата на Димитър Еленов.

Сега заглавието на пиесата е променено. Така както се е променило и виждането на актьора.

"Crap на англ. означава нещо мръсно, боклук. Боклукът на Бекет обаче е нещо различно. Има съединения, които пулсират и питат: "Защо всъщност, човече, си станал боклук?"

Ако се вгледа в себе си, човек ще види, че се е превърнал в боклук, защото се е вторачил в едно нещо, извадил го е от заобикалящия го свят и го е превърнал в цел, която го погубва", смята Наум Шопов.

Самотният старец Крап цял живот води своебразен дневник, записвайки на магнитна лента всичко, което се е случило с него - от горчивината и сладостта на последната любовна среща до функционирането на стомаха. И след години се връща към своите записи.

Не можеш да си поставиш по-висока цел от целта на твореца, а тя е да живееш - който както може, казва още актьорът.

За Шопов литературата на Бекет е гърмяща, а мълчанието - потресаващо. Думите му носят опасен заряд, който взривява човешките мисли, убеден е той.

Наум Шопов споделя, че Крап му е близък, защото всеки човек изпуска нещо в живота си, всеки иска да разбере защо е дошъл на този свят, какво е искал да направи и защо си отива.

Пиесата започва с 5-минутно мълчание на сцената. Желанието е било да се заостри вниманието към думите, които ще последват. А думите са обърнати назад към миналото.

"За да разбереш защо и кога си стъпил на гнило, защо си сбъркал, защо си изпуснал възможности за щастието, трябва да се вгледаш в миналото. Човек винаги има нещо, за което да съжалява", добавя той.

Режисьорът Антони Рейжеков споделя това мнение: "Малко хора дръзват да погледнат в тази празнота (мълчанието). Като че ли основното на нашето време е да не мислим за миналото.

Грях на обществото е, че бързо забравя. Сега е удобно да се забравя, а като че ли и ни помагат да забравяме. Само че ако не гледаш назад, повтаряш грешки и губиш своята идентичност".

Премиерата на "Крап" е днес от 19:30 в Народния театър "Иван Вазов".