Този материал предоставя обзорна информация за същността на обеднения уран и неговото приложение в муниции; проследява развитието на проблемите свързани с него; отбягването на рационалния диалог относно използването и ефектите на мунициите с обеднен уран и отзвука на проблема.

Обедненият уран за първи път се появи като политически, социален и научен проблем след Войната в Залива през 1991 г.

Първоначално интересът към обеднения уран е фокусиран върху връзката му с големия брой здравословни проблеми сред американските и английските ветерани от войната.

Но през 1990 г. възможното въздействие на обеднения уран върху здравето на цивилните в Ирак започва да добива нарастваща популярност.

Появата на проблема с обеднения уран, продължил от 1991 до 1999 г. може да се определи като резултат на неспособността на американското правителство за честна оценка на ефектите от обеднения уран; научната неопределеност на тези ефекти; доверието в истинността на твърденията на активисти, използващи спекулативно големи количества правителствена информация, както и вниманието на медиите към проблема.

Всички тези фактори действат едновременно - самостоятелно и съвместно, като придават на дебата относно обеднения уран легитимност, достоверност и значимост.

Въпреки, че дебатът за обеднения уран е „устойчиво западнал”, продължаващите научни оценки направени от страна на личности и организации, на които може да се има доверие, може би ще доведат до нови политически инициативи по отношение на ефектите върху здравето и околната среда на мунициите с обеднен уран.

Осъществяването на едно подробно и всеобхватно изследване на американските ветерани, изложени на въздействието на обеднения уран е малко вероятно, заради политическия характер на въпроса, но се надявам, че оценка на влиянието му върху околната среда в Ирак ще стане реалност в близко бъдеще.

Изследванията и проучванията, свързани с обеднения уран трябва да бъдат разширени и разбира се, да обхванат вероятно използваните и използвани в момента муниции от други страни, които ги притежават – включително Пакистан и Русия.

Научната неопределеност е била важен фактор в проблемите свързани с обеднения уран, но също така е играла и съществена роля в отхвърлянето на рационалния дебат за ефектите от обеднения уран.

Едната крайност е свързана с официалните военни представители, които лъжеха относно здравето на американските ветерани изложени на въздействието на обеднения уран.

Те също така, засипват с твърдения за безопасността на обеднения уран, като игнорират собствените си данни, предупреждаващи за рисковете, свързани с него.

Другата крайност са активистите – те експлоатират неопределеността за широко разпространяване на обвинения и информация за големите опасности свързани с обеднения уран, но без никакви данни, които да ги подкрепят. И двете крайности разглеждат неопределеността като възможност за подкрепа на собствената позиция и игнорират научните данни, които не потвърждават техните устойчиви виждания.