Малко след 22.00 часа, завесата падна и на сцената излезе групата, заради която повечето от зрителите бяха дошли на тазгодишното издание на Sofia Rocks. Музика и огнен спектакъл в едно. Rammstein са без съмнение адски мощна и прецизна банда на живо. Това впечатление се оформи категорично след първия им концерт в България, преди 3 години. Втората им визита беше абсолютно ударна, въпреки че стъпването два пъти в една и съща река е невъзможно. Но все пак - "Направиха ни на сол!" беше нак-често чуваната реплика след шоуто!, пише Stand.bg.

Изпипана сценография и костюми, шоуто им следваше огнения сюжет с помощта на многобройни пироефекти, огнехвъргачки, бензинова колонка, огромен казан и какви ли не други „сечива", които биха довели до екстаз всеки пироман.

Тил Линдеман обича да си играе с огъня и след като почти каза „Огън, следвай ме", концертът на Rammstein започна, експлозивно, но и някак премерено - като добре смазанаАадска машина.

Не може да се отрече, че хлябът и зрелищата надделяват над музиката, въпреки че в случая на германците спойката между музика и спектакъл е толкова силна, че човек трудно би отделил едното от другото. Така опитите на скептиците да принизят концерта до огнен карнавал някак не успяват, а патосът на преданите фенове увисва във въздуха, освен ако не е подкрепен от солидни аргументи за стойността на музиката на Rammstein.

Индъстриъл-героите /силуетът на Линдеман е респектиращ/ са успели отдавна да намерят златната среда, която гарантира авторитет в музикално отношение /солиден звук и глас/, но и изпълва с публика големи пространства. И заради този факт - Ausgezeichnet!

Линдеман каза на изряден български „Ръцете горе!", а когато някой чуждестранен музикант прави такъв жест, зрителите наистина избухват! Едно след друго се изредиха добре познатите парчета "Ich tut dir weh", "Wollt ihr das Bett in Flammen sehen", "Keine Lust", "Sehnsucht", "Asche zu Asche", "Feur frei!", "Mein Teil", Öhne dich", "Wiener Blut", "Du riechst so gut", "Benzin", "Links 2-3-4", "Du hast", "Bück dich".

Официалната част на сетлиста приключи с персоналния ми фаворит „Ich will". Завръщането дойде с пиано версия на „Mein Herz brennt", после „Sonne" и накрая „Pussy" (което можеше да бъде заменено с друго парче, но за това си има сценично обяснение в лицето на бутафорен розов топ-фалос).

От позицията на трибуните звукът сякаш не беше онази мощна, всепомитаща вълна, която се усещаше на терена, а и се чуваше в района около стадион „Васил Левски" още в ранните часове на петъчния следобед. Гледката отгоре беше впечатляваща въпреки че за концерт с такъв размах и ефекти от всякакъв порядък големите видеостени са просто задължителни.

След края на концерта тълпата напускаше стадиона, без да забрави, че винаги някой някъде подава оставка и с мощни гърла го припомни на всички останали.