"Развитие" събра търсещите българския роман

В ресторант "Ла Прованс" бяха представени и току-що излезлите от печат книги, отличени с награди на Петия литературен конкурс “Развитие” “Снежни човеци” на Петър Чухов и “Умерено нежно” на Галин Никифоров.

Литературната дискусия поведе поетесата и журналистка Силвия Чолева, която даде първо думата на Христо Карастоянов - носителят на последната Голяма награда на конкурса.

“Няма защо да търсите българския роман! Той е вече открит, остава само да бъде забелязан!” – емоционално откликна на предизвикателната тема на дискусията Христо Карастоянов, според когото ситуацията в литературното пространство не е толкова безнадеждна.

Йордан Евтимов, който се подвизава като поет, литературен критик, преподавател и журналист, пък подхвана темата за българската литература, която според него се депрофесионализира, като това не означава обаче, че текстовете не носят качество. По думите му в България има автори, чиито текстове не само са готови, но и могат да се продават.

Писателят Алек Попов (и член на журито на Конкурс “Развитие”), от своя страна, напомни, че няма сила, която да накара читателя да прочете нещо, което не му се чете. В изказването си той отбеляза, че нещата трябва да бъдат казвани, а не отговаряни, и то неща, които засягат читателя и които са социално адекватни.
За мен социалният роман ще си остане най-добър, независимо дали е написан под формата на любовен, или на криминален, изтъкна още Алек Попов. Според него в българската литература не може да бъде написан добър жанров роман, тъй като се наблюдава смесване на жанровете.

Преподавателят в Катедрата по литературна теория в Алма Матер Благовест Златанов обаче не се съгласи с Йордан Евтимов и Алек Попов и посочи, че не е необходимо всички автори да бъдат четени от широката публика. Това, което липсва на съвременната българска литература, е, че тя няма читатели на много по-ниски нива, каза Златанов. По думите му единствените национално четени автори са авторите на канона и това става не чрез медиите, а чрез образованието.

Според културолога Александър Кьосев българската критика не чете български романи и това е естествено. Той се аргументира с тезата, че “бичът на прозата е бичът на търпението”, а ние живеем в динамично време и в този смисъл времето, което носи литературата, а по-конкретно и романа, не е нашето време.
Времето на литературата дори пречи на медиите и затова не може да влезе в пространството на медиите, затова литературата се е оказала в едни малки частни пространства, където се чете, смята Кьосев.

Според писателя и литературен критик професор Светлозар Игов пък липсва не качествена критика, а липсват достатъчно литературни издания. Той изтъкна, че ако има повече специализирани издания, тогава ще има и по-добър диалог между критика и литература и между различните литературни течения.

Писателката Мария Станкова, от своя страна, засега темата за това, че българският издател много се бои от българския автор и винаги предпочита преводната литература, защото там имал по-бърза възвръщаемост на средствата.

Председателят на журито на литературния конкурс “Развитие” Ивайло Знеполски изрази позиция, че призванието на литературата е да намира място в по-широк кръг от читатели, а след 89-та година българската литература все още трудно намира културния код, който да направи връзката между автор и публика. Според него именно сега се търси и гради от авторите този код.
Ивайло Знеполски изтъкна, че е добре да има смесване на жанровете в литературата, както е добре, че двама от спечелилите конкурса автори са от провинцията и тази децентрализация на литературата е гаранция за нейното съживяване и развитие.

Данчо Евтимов призова в “Коледната анкета за роман на годината” на “Литературен вестник” критиците да не изреждат просто заглавия, а да бъдат честни и искрени и да застанат зад това, което наистина са харесали.

Дискусията “в търсене на българския роман” завърши с приятното напомняне от страна на литературния критик Михаил Неделчев, че повод за събирането е празника – излизането от печат на книгите на Петър Чухов и Галин Никифоров и благодари на Корпорация “Развитие” за съществуването на единствения национален конкурс за нов български роман у нас.