Задаващият се 18-и "София филм фест" ще зарадва почитателите на Ларс фон Триер с ретроспектива на неговите филми, както и с премиера на последната му лента - „Нимфоманка".

Обичан и мразен, полюсните мнения за датчанина не пречат на това неговата филмография да остави незаличима следа в историята на европейското кино на 20-и и 21-ви век.

Филмите на Триер винаги са извън рамката, далече от установеното, от стереотипите, непредсказуеми, обговарящи табута чрез разнообразни киноформи. Родом от Копенхаген, Триер постъпва в Датския филмов колеж през 1979 г., а през 1980 г. и 1982 г. вече има зад гърба си два филма - „Ноктюрно" и „Картини на освобождението". И двата се сдобиват с отличия за най-дбър филм на фестивала в Мюнхен.

Оттам насетне се започва с „Е-трилогията", посветена на Европа: „Елемент на престъплението" от 1984 г., „Епидемично" от 1987 г. и „Европа" от 1991 г, удостоен със специалната награда на журито в Кан.

През 1995 г. Триер и Томас Винтерберг основават филмовото течение "Догма 95", което има свой манифест, строги правила, странене от технологии и специални ефекти и придържане към класическата традиция на правене на кино. Триер подема нова трилогия, към която принадлежат „Порейки вълните" (1996), „Идиотите" (1998) и „Танцьорка в мрака" (2000) - акцентът е върху силата на женската любов, непризнаваща граници. „Танцьорка в мрака" носи на датчанина "Златна палма", а на Бьорк - приз за най-добра актриса в Кан.

Следват „Догвил" (2003), „Мандерлей" (2005), "Антихрист" (2009) и „Меланхолия" (2011), които навярно още „топлят" паметта на зрителите. Едно е важно: няма как да си безучастен към тези филми.

„Забрави за любовта" - съветва ни Триер в последния си скандален проект "Нимфоманка", който вече половин година изплува парче по парче чрез тийзъри, рекламни кампании и слухове.

Основната програма на 18-ия "София филм фест" ще продължи от 6 до 16 март.

Ларс фон Триер - за изкуството и меланхолията

Апокалипсис за Ларс фон Триер