Почти 2 години след първото си идване у нас, при което разлюля "Арена Армеец", сър Том Джоунс отново доказа, че класата не познава възраст. 73-годишният уелсец разтрепери с мощния си баритон почти пълната зала 1 на НДК, изпълнявайки някои от най-големите си хитове, както и доста парчета от актуалния си албум "Spirit In The Room".

Началото на концерта бе дадено след леко изнервящо 50-минутно чакане, но още с откриващото парче страстите бяха уталожени от прииждащия на талази глас на стилно барнатия в черно музикант. За усещането в голяма степен спомогна и перфектното озвучаване. Втората песен, която той представи - "Mama Told Me Not To Come" - накара сериозна част от тълпата да се раздвижи.

Последва и обяснението с усмивка, че легендарният британец се е върнал в София (чието име между другото изговаряше със съвсем правилно ударение за разлика от 99% от гостуващите тук артисти), защото са го поканили и за в бъдеще би се отзовавал, докато с феновете му не си втръснат взаимно.

За щастие на меломаните Джоунс изпълни и няколко фамозни композиции от гореспоменатия си 40-и дългосвирещ запис. Сред тях бяха "Just Dropped In" на Мики Нюбъри, "Bad As Me" на вездесъщия Том Уейтс и каращата косъмчетата по вратовете ни да настръхнат "Tower Of Song" на Ленърд Коен. Имаше и изконни класики от типа на "You Can Leave Your Hat On", по време на която британецът захвърли сакото си, и "Green, Green Grass Of Home". Вероятно обаче най-смазващото изпълнение за вечерта се наричаше "Burning Hell", принадлежащо на блус иконата Джон Лий Хукър.

Поданикът на Кралицата не пропусна да поднесе и собствените си шлагери като закачливата "What's New Pussycat", танцувалната "If I Only Knew", сълзливата "I'll Never Fall In Love Again", комерсиалната "Sexbomb" и фламенко версия на вечната "Delilah". Краят на задължителната част от шоуто дойде с "далата началото на всичко", по собствените думи на албионеца, "It's Not Unusual". След нея той се оттегли от сцената, за да бъде привикан обратно от изправилата се на крака публика, заразена от младежкото му излъчване и енергия.

По време на биса роденият през 1940 г. изпълнител представи страхотния си бенд, без който вечерта с положителност нямаше да бъде толкова запомняща се. Една финална "Kiss" за всички, придружена с благословия и благодарност за топлото посрещане.

Том Джоунс пее с такава мощ и лекота, че неминуемо сграбчва душата ти, докато го слушаш. И те кара да се замислиш, че животът твърде често прилича на негов концерт: едни имат таланта да творят разтърсваща музика и текст, но не могат да пеят, на други пък им липсва композиторският гений, но как само интерпретират... Да, родения в Трефорест музикант положително няма съзидателния талант на Джон Лий Хукър и Ленърд Коен, ала когато слушаш как пее творбите им, нищо повече не ти е нужно.