Новото предложение на издателство Сиела е новата книга на Иво Сиромахов.
След успеха на трите книги от поредицата "Дневници и нощници" Иво Сиромахов представя четвъртата част, озаглавена "Страшни дневници и нощници".
Тези пародии на дневници разказват за възходите и паденията на личности от световната история като Хеопс, Платон, Айнщайн, Гутенберг, Верди, Че Гевара.
"Страшни дневници и нощници" - една книга за ценителите на добрия хумор.
Откъс:
Всичко е относително
Събота през юли
С Мик Джагър си имаме закачка - кой от двамата ще се изплези по-мощно. Засега той ме води, ама аз разработвам един нов научен метод за удължаване на езика, та ще видим кой кого.
Днес се скъсахме да се лендзим пред огледалото. Бахти шпаклата вади тоя пич, не е истина просто. Имам чувството, че без проблем може да си оближе пъпа.
В свободното си време, когато не се плезя, разработвам разни теорийки за разни неща.
Измислих например една теория на относителността. Идеята в общи линии е, че времето за различните обекти е различно. Много интересна теория, разказах я на Мик, а той не можа да я схване, та се наложи да му я обяснявам с примери.
- Представи си - казах му, - че има двама братя близнаци и единият по некъв начин излети в Космоса със скоростта на светлината.
- Е как ще излети в Космоса бе, Албърт? Това е невъзможно.
- Сега е невъзможно, но след сто години може и да е възможно. Та представи си, че единият близнак е в Космоса и обикаля там една година, каца на разни планети, прави си кефа. Според мойта теория, когато тоя пич от Космоса се върне на Земята, брат му ще е бая остарял.
samoray
на 26.11.2012 в 10:03:28 #15Ролеви модел си е чисто и просто модел за подражание, не мога да разбера защо издребняваш? Да не си нисш чиновник оцапан до ръкавите в мастило и предразсъдаци? За мишките и хората при мен е 73 страници и размер на шрифта 8, да не си взел някакво детско издание с шрифт 18 и 200 илюстрации? Забравих, че живееш в страната на комиксите и всичко над 30 страници при вас е роман.
bravo
на 20.11.2012 в 23:19:31 #14Освен тва "За мишките и хората" не е разказ. Чист роман си е, на български гледам, че някои го изкарват повест. 187 страници - ебати и разказа. Абе на вас, комунягите, винаги ви липсва и фактология, освен, разбира се, и мозък.
bravo
на 20.11.2012 в 23:09:12 #13Саморай - ти си конкретното доказателство, че многото четене е вредно за олигофрените. Научи какво значи "ролеви модел", пък тогава може и да говорим. Има ли смисъл да говоря с човек, който не знае значението на думите?
samoray
на 19.11.2012 в 17:37:29 #12Ако искаш кратък разказ за смелостта на бунта, който да те остави гръмнат прочети "1000 години до свършека на света", аз бях потресен, избора е това което прави рязката граница между хората и наведените за сапуна. Описва се алегорично ситуацията на десидентите в любимия ти комунизъм или ако щеш капитализма. Прочети и отвореното писмо за шефчетата ти евреи(написано от американци) в сайта на Сугарев, тогава ще разбереш смътно какво представляват мръсниците, които сляпо защитаваш, като бясно куче на къс повод.
samoray
на 19.11.2012 в 17:20:39 #11Важни неща не означава фундаментални неща. Ако майка ти ти каже "Изяш си закуската" това е важно, но чак фундаментално и дълбочина да му препишеш е леко идиотщина. Хелър описва себеси в главния герой Йосарян и това е напълно естествено. Йосарян е абсолютният ролеви модел на бунтаря изправен пред бездушието на системата. Описват се поне 20 характера, които се справят или нагаждат според създадените абсурдни правила, те съществуват и в реалния живот. Ето примерно ти си навеждал културно главица по време на комунизма, изобщо не си разбирал, че си един слуга и си служил безропотно, като си мислил, че си в най-добрата система. След 10ти ти обясниха медиите каво е представлявал комунизма и си разбрал, че си бил употребен. И тук идва най-важното, човек никога не може да се разсърди на себеси, не можеш да си признаеш, е си бил глупак или сляп затова обвиняваш системата(колко удобно). Ти не си създаден за бунтар, ти си комформист, в състояние си да завиваш болтчета цял живот ако началството ти нареди, никога няма да погледнеш нещата без розовите си очила. Орт избяга, Йосарян се изправи срещу нея. Дори Майор Майор отказа да й служи. Ти кой си? Клевинджър? Тук всички се бунтуваме срещу системата само ти я защитаваш угоднически, само на умрелия комунизъм вадиш гумен нож. Цял живот ли си бил мекотело или на стари години изкриви гръбнака за да вземеш сапунчето? Мислиш, че като избягаш ще се промениш? Като си бил аутсайдер тук там ще си цар? Разказа може да нарисува достатъчно увлекателна картина прочети "за мишките и хората" и после кажи дали не си бил погълнат до последния ред.
bravo
на 18.11.2012 в 01:15:06 #10СамОрай, само това за какво монументално постижение смяташ някой да е чел едни от най-популярните сред българките младежи романи като Параграф 22, Швейк или Дон Кихот ми подсказава колко на "вие" си с четенето всъщност. Явно това ти е върховото постижение в четенето, та смяташ, че малцина са го постигнали, понеже на теб ти е коствало усилия? Нормално - виждал съм много псевдочетци като тебе, зомбита от комунизма, в който се насърчаваше самоцелното четене на килограм като единствен способ за комунистическите мелези да демонстрират, че комунизмът води до някакво облаггородяване. Е, смятам, че резултатът с уроди като теб недвусмислено показва, че експериментът за пореден път е неуспешен - от всяко дърво четец не става...
Какъв ролеви модел е създал Хелър в Параграг 22? Ти знаеш ли изобщо какво значи "ролеви модел"? За кого бре, идиот, е ролеви модел Йосарян? Персонаж ли искаш да кажеш, другарю "Не знам значението на думите"? Колоритен персонаж? Образ? Но не и "ролев модел", приятелю...
И още един въпрос: всеки хумористичен стил ли задължително трябва да създава увлекателна история, или както там си го казал. Чел ли си приемрно Данил Хармс и колко увлвкателни са неговите истории? Ти вземаш ли предвид формата на прозата, между другото? Фейлетон, повест, роман...И смяташ ли, че в кратък разказ можеш да развиеш същата увлекателна история, като в един роман. Или просто се опитваш да ни се покажеш на много начетен, смятайки, че пасем трева...
Апропо, това, че Хелър казвал фундаментални неща във възможно най-развлекателна форма (хммм, чак пък "възможно най-развлекателна"...пак не съм съгласен, но нейсе) си е точно признак на дълбочина, което и имах предвид, но тъп комунистически калтак като теб няма как да го проумеее. На теб трябва всичко да ти се поднесе смляно и готово, иначе не вдяваш...
samoray
на 17.11.2012 в 23:23:45 #9"Специално това отгоре си звучи смешно, и ако тримата под мен не могат да го признаят, то това означава, че имат някакъв страничен проблем. Всъщност за двама от тях знаем, че го имат - промити комуноидни мозъци.." Значи на 4 човека не им харесва, но щом на Браво му харесва значи грешката е в тези четиримата? Наистина ли си мислиш, че ти си еталона за критика? В лудницата повечето мислят, че света е побъркан, а те са прави. По същество нищо не казваш, така че няма какво да коментирам болните ти разсъждения в стил комунизма и лошия самурай. Блъскай се в мелници, всеки робува на собствените си бесове, ако си чел Дон Кихот може би си спомняш, че той накрая се отказва от рицарството, странно, целия свят го харесва за това, за което автора се опитва да го осмее. Иначе Сиромахов има идея, но няма стил на увлекателен разказвач. За него си мисля, че се опитва да вкара запомнени интересни фрази и мисли, чути от някъде, в своя история, но го прави толкова недодялано, че се губи блясъка на добрите идеи. Идеята от Хашек и Хелър(от които не си чел и думичка, а те са абсолютна класика и идиотщините за дълбочината на Параграфа ми изкърти зъбите от смях - по добър си от сиромаха) за мен е, че изграждат ролеви модели и казват много важни неща във възможно най-развлекателна форма. Според мен всеки може да измисли история, малко могат да я разкажат увлекателно, още по-малко могат да вплетат в нея качествени поведенчески модели единици са които обличат всичко това в чудесен увлекателен хумор(това е висшият пилотаж в литературата).
bravo
на 17.11.2012 в 19:13:10 #8Съвсем искрено недоумявам как е възможно въпросната статия "България отвръща на удара" да бъде толкова харесвана. Васко Громков или Вагро от години пише подобни буламачи, както и много други писатели-самоделци. Значи вземаш разни наболели проблеми, малко вечни стереотипи за народо-психологията ни, добавяш няколко известни спорни личности: (Цар Киро, Гоце, Бербатов), забъркваш буламача и вкарваш всичко това в разни абсурдни ситуации...и това се приема за нещо много смешно??? Извинявай, но заигравките на Сиромахов с теорията на относителността е няколко нива отгоре...Знам, че е връзкарче, но честно казано, трябва да се замислите защо той издава книга, а другите неща си седят из интернет. Просто вторите са блог-качество и си и остават за интернет консумация. Това, което чета от Сиромахов е много по-универсално. Представи си един чужденец да чеете едното и другото.
Lavro
на 17.11.2012 в 17:19:27 #7Не, не съм аз. Е, както се казва - за вкусовете не спорят. Но доколкото знам, "България отвръща на удара" е най-копираната статия у нас. Както и да е.
bravo
на 17.11.2012 в 15:59:58 #6Lavro, прочетох два постинга от тоя блог. Извинявай, ако това си ти, но: лесен, банален и предвидим хумор по злободневни в обществото въпроси (винаги е по-лесно така). В България има толкова уродливости, че най-лесната работа е да ги иронизираш. Сиромахов изглежда като титан на мисълта пред въпросния Тимур. Къде къде по-тънък е.
Lavro
на 17.11.2012 в 10:22:43 #5Bravo, напиши в Гугъл "Тимур и неговите командоси". Ще те препрати първо към блога на Тимур. сравни неговия хумор с този на Иво Сиромахов и после кажи тук нещо за качеството
Впрочем, Иво май веднъж копира и него....
bravo
на 16.11.2012 в 18:50:05 #4Ами как да има думи като "бахти", като в английския, и вероятно в чешкия, просто няма такава дума. Абе винаги ми е било чудно защо във филми или литературни произведения на български живият език, понякога нецензурен, звучи ненамясто. А то било заради стожери на соц морала като Саморая. Искат сериозен език, нашите критици, видиш ли, иначе не е хумор. Трябва хуморът да е сериозен!
А иначе само факта, че сравнява писаното от Иво Сиромахов с Параграф 22 ми говори колко всъщност малко е чел Саморая. Поне ако мога да съдя от откъса де. Едва ли Сиромахов има претенциите за дълбочината на Хелър, нито темата, нито проблематиката, нито видът хумор предполагат, че трябва да се сравняват. А и времената са се променили, Г-н Динозавър. Не можеш да очакваш хуморът да е същия. Особено на местенце като България.
Или просто искаш да покажеш колко много си чел? ПЪк то излезе, че не е толкова много
Или просто някой те е излъгал, както и ГномГолям-3, както и Лавро, че чрез автоматична критика изглеждаш много начетен?
На мен откъсът ми звучи добре и остроумно. Хубаво е да се чуе от време навреме хумор заради самия хумор, а не само да се прави смях на гърба на политици, пияни или цигани. Не казвам, че е някакъв връх в литературата, но пък и как може човек да знае само по един откъс. Специално това отгоре си звучи смешно, и ако тримата под мен не могат да го признаят, то това означава, че имат някакъв страничен проблем. Всъщност за двама от тях знаем, че го имат - промити комуноидни мозъци....

samoray
на 16.11.2012 в 05:46:55 #3Според мен ще е добре да се продава със диск съдържащ смях за да ни подсказва къде да се смеем, американските "комедии" използват този похват от години.
Добрата сатира е много трудна, сиромаха има бая да учи. Без да е прочел Параграф 22 и Швейк ще му е много трудно, там няма думи като "бахти".
Юлиан-3
на 14.11.2012 в 21:50:01 #2соцхалтура.....гнус и комсомолски плам.....

Lavro
на 14.11.2012 в 18:44:35 #1Ако това е хумор, аз съм Че Гевара. За шоуто на Слави Иво яко преписва от други автори, но тук няма как и ... пълна боза. "Добър хумор" - вие добре ли сте?