Само месец и половина след най-силното земетресение, разлюлявало София от много време насам, дойде часът за нов сеизмичен трус. Този път доста по-приятен и очакван.

Третото издание на фестивала Sofia rocks трябваше да стартира по план в 14:00 с българите Viperfish. След лек организационен хаос, изразяващ се в липса на гривни и ток, довел до заформянето на малки опашки, събитието стартира 25 минути след уречения час.

Родната банда изглеждаше леко смутена и се губеше на фона на голямата сцена пред резонно все още рехавата тълпа. Все пак момчетата се представиха на ниво и дори ни зарадваха с изпълнение и на нови композиции. Както подобава за подобен род концерт, сетлистът им бе по-лежерен и от яростта, която триото демонстрира обичайно на сцената, нямаше и следа.

Все пак при изпълнението на песни като "Explosive" публиката видя и добре познатото лице на командата, базирана в Обединеното Кралство. Триото приключи 30-минутния си сет и отстъпи място на следващата банда в афиша - "Аналгин".

Звезди и компания започнаха малко след 15:00, с което загатнаха, че получилото се закъснение ще бъде наваксано с по-кратки паузи между участниците. Групата направи една разходка из творчеството си, като изсвири и няколко парчета от предстоящия им да излезе в обозримото бъдеще албум. Може би най-силно впечатление направи новата "Супергерой".

"Аналгин" забиха доста ударно пред започналата да се множи публика и оставиха у нея приятни впечатления. Явно ваксата, при която рок ветеран твори с по-млади от него музиканти, е сработила успешно.

Към 16:00 на сцената излязоха северноирландците Sweet Savage, които демонстрираха така специфичното за „детелините" чувство за хумор. Вокалът им Рей Халър, който мяза на нещо средно между Billy Idol и Декстър от Offspring , не спря да подканя публиката да отиде да се напие с него и колегите му след концерта в известно софийско заведение.

Като шампион в дисциплината бе определен барабанистът на групата Марти Маклъски, което признание дадено от други „келти" поражда сериозна отговорност. Иначе квартетът изпълни композиции като "No Guts No Glory", "Power Monkey", кавърираната от Metallica "Killing Time" и определената като ирландска народна  песен "Whiskey in the jar".

Sweet Savage внесоха свеж пънк полъх преди вероятно най-абсурдната група, свирила на Sofia rocks в досегашната история на феста - Scar Symmetry. Нещата с шведите се пообъркаха още през 2008 г., когато се разделиха със страхотния си вокалист Кристиан Елвестам.

Сега те са предвождани от двама певци, които се опитаха да раздвижат феновете на Sofia Rocks, но доволни може да са останали единствено заклетите фенове на бандата.

Първо заради сериозните проблеми със звука - много разпилян и дори с прекъсвания на китарите, а и заради съмнителния мелодичен дет на групата, който в по-голямата си част е по-скоро хеви метъл с електронна подложка и ревове.

Много по-близо до дет метъла обаче бяха немските метълкор машини Heaven Shall Burn. Страшно енергични, тежки, шумни и с неуморен фронтмен, който постоянно нахъсваше публиката.

По време на тяхното изпълнение се заформи и първият истински circle pit за деня, а скоро след това необузданата им агресия провокира и „стена на смъртта". Оказа се, че един час Heaven  Shall Burn на живо си е доста изморително изживяване от всяка една гледна точка.

Следващият гиг на сцената още по светло ни пренесе в рап метъл света на Clawfinger. Ветераните от Швеция, които преди много години са били подгрявани от Rammstein (!), започнаха да изливат агресията си върху публиката в контраст с раноцветните си тениски.

Първите 30-40 минути звучха доста еднообразно, като единственото клавиристът на бандата, който влизаше от роля в роля - музикант, аниматор, бек вокал, клоун и какво ли още не, раздвижваше сцената. Когато слънцето започна да залязва, енергията на групата сякаш се удвои. Дългата къдрава коса на басиста се развя, фронтменът слезе в публиката, мелодичността също се увеличи и градусът за последните няколко парчето се повиши чувствително.

В 22:10 зазвуча интрото на непредвидените хедлайнъри на първия ден на Sofia rocks - Тrivium. Още с помитащата "In Waves" американците развинтиха главите на оредялата (за жалост) публика и показаха, че нямат никакво намерение да пропуснат шанса си.

Бандата не просто затвърди статута си на страхотна концертна група, но надмина очакванията на мнозина, а успя да спечели и нови фенове. Заразителният ентусиазъм, който струеше от сцената, хубавият звук, безупречното изпълнение и непрестанният контакт на техния фронтмен Мат Хийфи с публиката бяха гаранция за страхотно шоу, каквото и се получи.

Мат наистина изглеждаше страшно развълнуван и имаше защо - досега Trivium не са били хедлайнери на голям фестивал, нито пък на стадион. И фронтменът наистина се наслаждаваше на този своеобразен връх на тяхната кариера (въпреки че реално погледнато стадионът си бе празен).

Да, може би леко прекали с приказките между песните, но му е простено - все пак изживяваше своя мечта, а и е само на 26 години, половината от които като част от Trivium! Упоритостта му, а и на цялата група, наистина заслужават уважение.

Те тръгнаха от нулата, след това устремено се врязаха в Новата вълна на американския хеви метъл, която удави почти всички свои представители, но не и тях. В момента са най-голямата от всички банди, преминали през това течение, а и една от големите банди в съвременния метъл изобщо.

Час и половина пълно себераздаване и изключителен професионализъм. Trivium не само са готови за големите сцени, но и ги заслужават.