Романът „Царицата" на Светлозар Панов е една от книгите, които доста добре се „справиха" с лятната ленност на българския читател.

Тръгнал по книжарници и сергии в доста неудобен за продажби сезон, тиражът на романът вече е преполовен, че и отгоре - дали защото нашият читател обича дебелите книги, или поради интереса и любопитството към задкулисния поглед на случилото се у нас по върховете на властта през последнте 20 години социализъм.

От ученик сътруднича на вестници и списания, разказва авторът.
Писал съм в различни жанрове, имам награди за хумористични миниатюри.

В началото на този век обаче се почувствах узрял да напиша нещо по-мащабно.

Реших, че най-добре познавам дипломацията и връзките с шпионажа.
Наред с това винаги съм се интересувал, а и съм имал информация за въпроси, които са важни за обществото в България до 10 ноември.

В края на посланическия период (Панов е бивш наш посланик в Унгария) натрапчиво ми се искаше да сложа на хартия, това което се въртеше в главата ми през последните години.

Много ми помогна доброто познаване на събитията, така както са били в „кухнята". Присъствал съм на важни срещи, на които хора, движили събития по света, „са ми подавали ръка",

Особено място в повествованието е отделено на българската жена - и то не само защото шпиоинската тематика не може без красиви и фатални жени....

Авторът се е страмял към по-всеобхватен поглед към нежния пол - като жена, майка, съпруга, работеща личност.

Мястото й в обществото, ролята й в интригите на политическия живот, а и на тайния - този, който не е в светлината на прожекторите.