Директори на циркове, сред тях и на най-големия цирк "Балкански" и Българска младежка циркова асоциация поискаха циркът да бъде записан в закона като изкуство. Те настояват да бъде защитена професията, а начинът на заплащане при настаняване на цирк в различни градове да се регулира законово.

Исканията бяха представени пред депутатите от Комисията по култура и медии в парламента днес.

Като основни проблеми бяха набелязани: От 1992 г. циркът е зачеркнат от културната карта на България, цирковите артисти са изхвърлени на улицата, животните - харизани на зоопарковете, връзката между старите и новите школи - изгубена.

Втори проблем - наименованието "цирк" е нарицателно за българина, когато става въпрос за "пошлост и лоши качества и знайни и незнайни герои на нашето време".

Цирковете в България искат да са под контрола на Министерство на културата, цирковите артисти да минават паспортизация и категоризация, да има професионален ценз, да се решат проблема със самозванците, както и на проблема с авторското право и други регулационни практики.

Първата промяна трябва да е в Закона за развитие на културата, в който да се упомене, че цирковото изкуство е равно с всички останали - театър, музика и танц. На второ място цирковите директори искат среща с Национално сдружение на общините, за да спре от пътуващите циркове да се изискват баснословни средства за наем, все едно се купува земя. Също така искат и таксата за плащане на автомобилите да бъде уредена на общинско ниво, сега била баснословна.

На трето място цирковите артисти поискаха стационарна сграда в София. Като други проблеми бяха посочени и скъпата ел. енергия, държавните дотации да са според лиценза на цирка, художествената програма и артистите. В заключение бе поискано и да има работна група по промените в Министерство на културата.

Ива Митева от ИТН обеща да подаде ръка за законови промени - относно регистър за цирка и пенсионирането на артистите.