Влизане в ЕрусалимПразникът Цветница в църковния календар е известен с названието "Вход Господен в Йерусалим". По този начин се припомня библейското влизане на Исус в Йерусалим и посрещането му от народа с виковете "Осана, Осана, благословен е идващият в името Господне".

Всички носели палмови и лаврови клонки и мислели, че Спасителят ще се обяви за цар, погрешно тълкувайки пророчеството за неговото водачество. На Връбница или Цветница, всички ходят на тържествена служба в църквата, откъдето си вземат "четени", осветени върбови клончета. В Добруджа правят венче и го слагат на иконата. Ако някой от семейството се разболее, запалват тази върба и кадят с нея болния. Ако е урочасано дете, измиват очите му с вода, в която са натопили върбата.

От същата върба през лятото забиват там, където ровят къртици, червеи, попови прасета и пр. На този ден Цветница, Връбница, празнуват и всички мъже, жени и деца с име на цвете или дърво. Църквата позволява да се яде риба.

В северозападна България се вярва, че на Връбница "разпускат, пущат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска душница, когато всички раздават за умрелите.

Един от “най-мистерийните” обреди на Цветница наподобява магическите действия за предсказване на бъдещето при ладуването и на Еньовден. Но за разлика от тях, то се извършва в дома та именницата, за която е известно, че след Великден ще се омъжва.

Всички моми връзват пръстените си с червен конец и ги пускат в специална – мълчана вода. Домакинята, която е с вързани очи, извършва специални обредни действия върху съда с пръстените. След това вади всеки от тях и нарича късмета на неговата притежателка. При всяко “наричане” се пеят специални песни, съобразени с името, имота и работата на евентуалния бъдещ жених.