Светът си изгуби бъдещето в последните години и никой не може да види какво ще бъде. Удивително е, защото никога светът не е бил толкова болезнено личен. Това коментира писателят Георги Господинов пред БиТиВи.

Писателят сподели, че е доста притеснителен човек и вероятно това е причината да пише книги. " Това е по-самотно и индивидуалното занимание от всички изкуства. Ако писател се главозамае, ще изгуби чувствителността си към нещата, които пише. Героите ми не са публични. Минотавърът няма своя история и живее в мазетата и лабиринтите", отбеляза той.

Най-хубавото признание, което е получил за работата си, е писмо от жена, лежаща в болница. "Тя каза, че след като е прочела "Физика на тъгата" ѝ се приискало да живее. Това е нещо, което никаква награда не може да даде. Когато седнеш да пишеш, или вървиш по улиците и виждаш хората, наградите остават настрани", категоричен е той.

"Човек има лично минало и минало на света. В моето минало виждам себе си в градина с цветя пред къщата, в която съм живял като дете и цветята са високи колкото мен. Детството ми и досега захранва голяма част от книгите ми", споделя още писателят.

В свят на войни и насилие Господинов посочи децата като причина и повод да се живее и да продължаваме напред. "Моята работа като разказвач на истории е да не давам да се свиква с това колкото мога. Когато виждаш войната като абстракция, няма да ти направи впечатление, като видиш тела на децата в тяхната уязвимост няма как да не го забележиш", добави Господинов.