Докато на „Олд Трафорд" текат кадрови промени на всички нива, а отборът на „Манчестър Юнайтед" е на предсезонна подготовка отвъд голямата вода, софийската публика имаше шанса за втори път (и общо трето тяхно идване на наша територия), след 12-годишно чакане, да се наслади на шоуто на американските прог метъл магьосници Dream Theater, коментира Stand.bg.

Началото бе дадено изключително акуратно в 20:00 с кратко анимирано видео, разходило ни из вселената на бандата. След като екранът се спусна, основаната в Масачузетс петорка ни започна с "The Enemy Inside". Шоуто продължи във възходяща линия с "The Shattered Fortress" и "On The Backs Of Angels".

По време на първите парчета си личеше, че звуковите настройки все още се доизкусуряват, но съвсем скоро нещата влязоха в отговарящо на класата на янките русло. Да се коментират качествата на John Petrucci, James LaBrie, John Myung, Jordan Rudess и Mike Mangini, би било чисто разхищение на мастило и хартия...

За отбелязване обаче е фактът, че групата, и най-вече нейният фронтмен, бе в отлично настроение, за което спомогна и тълпата, изпълнила почти до краен предел зала „Фестивална".

Маестро Rudess освен с фамозно свирене и шаолинска визия впечатли и с техническо оборудване. Дългият му вероятно над 2 метра синтезатор се въртеше във всички посоки и дори бе снабден с някакъв хай-тек тъч скрийн. Това обаче явно не бе достатъчно за клавириста и той на два пъти взриви публиката, излизайки пред нея с т.нар. си keytar - нещо като китара с клавиши.

Преди 15-минутното прекъсване, чухме инструменталната бомба "Enigma Machine", по време на която Mike Mangini демонстрира, че никак не е случаен изборът му за заместник на феномена Portnoy. Жалко, че това си остана единственото негово по-продължително соло на барабаните. "Breaking All Illusions" предхождаше паузата за наслада на учудващо подбраната читава чешка бира.

След нея се погледнахме в огледалото ("The Mirror"), за да останем излъгани ("Lie") от издигащите се сенки на мечтите ("Lifting Shadows оf A Dream"). Смазващи бас линии от Myung, страхотни вокали от LaBrie и нечовешки сола на Petrucci. Преди биса имахме привилегията да се насладим на може би най-запомнящите се изпълнения за вечерта - "Space-Dye Vest" и "Illumination Theory".

По време на бонус частта от шоуто чухме няколко песни от албума "Scenes from a Memory", сред които бяха "Overture 1928", "Strange Dеjа vu" и "The Dance оf Eternity". Финалът бе за недотам добре описващата чувствата на феновете, които не искаха „Театралите" да си тръгват, "Finally Free".

Отдавна не е обществена тайна, че съоръжения като „Фестивална" са истинска гробница за подобен род мероприятия. Вчера благодарение на уникалния си професионализъм и качества Dream Theater успяха да предложат на феновете си страхотно шоу с много добър звук, въпреки  че по принцип въпросното здание има отчайваща акустика.

Като прибавим и доброто визуално оформление, получи се спектакъл, съответстващ на нивото на бостънския квинтет. Ако повярваме на думите на James LaBrie, надали ще ни се наложи да чакаме дълго до следващото им идване у нас. Като знаем каква е политиката на промоутърите, всъщност е повече от сигурно.