Проф. Валери Стефанов, член на журито на конкурс "Развитие" за нов български роман, пред news.bg

Въпр. - Как се чувствате като “избран” да кажете това е хубав роман, а това не?

В. Ст. – Нямам някакво чувство за избраничество. Просто смятам, че човек има определени критерии и тези критерии са формирани въз основа на някакъв опит, така че се надявам моят опит в литературата да бъде първо на мен полезен, за да се справя с това предизвикателство в конкурса, и второ този опит и критериите, които са формирани въз основа на него, да бъдат в полза на самия конкурс, т.е. наистина да бъде отделено доброто.

Въпр. – Очаквате ли да срещнете някакъв текст, който да е уникален, различен от всичко написано досега в българската литература?

В.Ст. – Бих се радвал, ако срещна такъв текст. Дай Боже, българската езикова среда и българската действителност наистина да създаде нещо, за което да може да се каже, че то е различно, непроговорено до сега в българската литература.

Въпр. – Съществуват ли обществени и културни исторически обусловени закони, които да предполагат създаването на голям текст в литературата ни?

В.Ст. – Това е един от митовете на българската култура, че трябва да излезе някакъв роман, който да ни представи и обясни живота и който да постигне неговата пълнота. Като литературен историк съм се занимавал с този въпрос – непрекъснато се чака появата на голям български роман. Аз лично не чакам подобен роман. Не защото не могат да се създадат добри книги, добри произведения в жанра на романа, просто защото смятам, че това е една малко смешна телеология, която свързва нацията с жанра на романа в случая. За мен предизвикателството е именно от тази гледна точка, дали наистина може да се появи някакво по-различно произведение, което да раздвижи езика на България и нейните културни хоризонти.

Иначе що се отнася до условията, за литературата критерият “добри или лоши условия” е много, много различен. Ние знаем епохи на тотален културен упадък, в които са се раждали велики произведения. За това не мога да отговоря: Ето днес не е време за литература, никой не иска да прави литература. Няма да има такава творба? Напротив, всяко време е отворено за голямата творба, стига тя да се зададе.

Въпр. – Романът е определян като властващ жанр, какво го прави четивен и днес?

В.Ст. – Като жанр романът има това предимство, че предполага по-широки възможности за изображение на различните аспекти от света. Той разполага с по-голям сюжетен потенциал, с по-голяма фабула и това го прави привлекателния жанр. Всъщност романът в съвременния си вид е жанр на модерните времена.

Въпр. – А конкурсът на “Развитие” за нов български роман начин ли е да се стимулира творецът?

В.Ст. – Да, безспорно. Писателят е човек, който освен от самота, наистина се нуждае от признание, от нещо, което отвръща на неговото усилие. А какво отвръща на неговото усилие – това, разбира се, е читателят, това е и самата общност на четящите хора, която по някакъв начин се явява негов видим или невидим поддръжник. Така че не може писателят да съществува без общността на читателя. Затова подобни конкурси всъщност помагат за създаването на читателски общности.