Великият маг на ужаса Алфред Хичкок "на 104 години"

Родоначалникът на съвременния психотрилър (макар че шедьоврите на Хичкок са далеч над новите психологически трилъри), всъщност е възпитаник на йезуитски колеж. Кой може да предположи, че дебеличкото момченце, учено от строгите йезуити на английски, френски, пеене и математика, ще стане един от “кралете на ужаса”, автор на най-страшните филми на 20 век.

Първият си самостоятелен филм Хичкок снима през 1925 година, а 51 години по-късно статистиците ще отбележат цифрата 53.

Творби, които удивляват с това, как напрежението и страхът извират от най-обикновените делнични картини, показани от Хичкок, а истинският ужас идва точно в момента, когато зрителят е на границата на истерията.

Алфред Хичкок притежава уникалното умение да разгадае страховете и фобиите на публиката, като всеки негов филм изправя зрителя точно срещу неговия личен ужас. Режисьорът много добре разбира откъде се ражда страхът – тъмните сили, непознатите състояния и необясними явления – дори тези от най-скучното ежедневие, но най-вече – зловещото, заложено в обикновения, иначе незабележим персонаж.

Историята припомня как след премиерата на “Психо” разгневени родители се обаждат на Хичкок, обвинявайки го затова, че дъщерите им дни наред не смеят да влезнат във ваната. А след гениалното изпълнение на актьора Антъни Пъркинс, публика и критика до края на живота му не може да го възприеме извън зловещата аура на Норман Бейтс.

Разрушителните и ужасяващи тъмни сили са изключително от метафизичен характер – необясними, превръщащи обикновеното в извор на кошмара.

Едва ли някой до 1963 година вижда в невинните градски птици стихийни и всемогъщи убийци. Но тогава се появява поредният шедьовър на Хичкок “Птиците”, може би един от най-големите му, и този стереотип е разбит “на пух и прах”.

Дъщерята на Алфред Хичкок е успяла да запише и запази за историята последните думи на големия режисьор, изречени на 28 април 1980 – Чувствам, че светлината угасва, най-после ще мога истински да си почина и отспя.