Казват, че когато нещо се повтори, обикновено има и трети път. Рядко обаче, ако последват четвърти и пети, те са така добри както предните.

Е, снощи Helloween доказаха на верните си фенове, че никога няма да са им достатъчни, забивайки за пети път у нас.

В ерата на неопределените музикални стилове и на „мегазвездите" еднодневки, „ощастливили" феновете си с една песен, максимум албум, е цяло щастие и страхотна емоция да чуеш рокаджии, които поддържат класа и ниво повече от 20 години. За тях пък е творческа и чисто човешка необходимост да се срещнат с публика като българската - отдадена, възторжена, дива, готова да пее два часа заедно със своите идоли.

Та и януарската поява на класиката Helloween в София доказа това.

Всички знаеха, че в столичната „Христо Ботев" ще прозвучат величествените Keeper Of The Seven Keys, Helloween, страхотното акустично изпълнение на Forever And One, I Want Out и разбира се предизвестеният финал - Dr. Stein - къде без него!

Helloween забиха мощно още с встъпването си на сцената. Макар и още „пресен", сингълът Are You Metal? от новия албум на германците взриви публиката. Няма как обаче, ако гостуваш за пети път някъде, да не си забелязал какво обичат феновете ти.

Класиката Eagle Fly Free тотално вдигна на крака всички в залата, за да ги подготви за Мarch of time.

Парчета, наизустени от феновете след стотиците слушания през годините. Но така наречената магия се случва, когато усетиш, че и самите музиканти „попиват" дивата емоция на тълпата и се увличат в играта.

Защото след десетките албуми и хилядите часове на сцената, към парите и славата се прибавя и необходимостта и зависимостта от наркотика „публика".

Сигурно е, че Helloween го получиха в София. В замяна „платиха" с близо два часа страхотен рок, виртуозни метал изпълнения и едно „признание" от Andi Deris - че София го кара да се чувства винаги у дома си. Защото винаги можем да сме по "crazy" и "louder".

Вероятно го е казвал от много други сцени, но ние си знаем, че наистина можем да накараме едни истински рок звезди да се почувстват така.

Два часа преди полунощ в неделната вечер София доказа красноречиво, че няма нужда да я питат дали е "metal". Поне така се чувстваха хилядите фенове, напълнили зала "Христо Ботев".

Двата часа на германските метал легенди бяха предшествани подобаващо и подгряващо, както ни бяха обещали и организаторите от Лауд Консертс.

Солидна доза "сгряване" ни поднесе първата банда на сцената - шведите от AVATAR.

Младата група от Гьотеборг определено доказа, че си я бива в това да вдигне настроението преди появата на "големите". Все пак съпортът на In Flames, Megadeth и Stone Sour си е солиден опит.

От AVATAR чухме Shattered Wings, Deepеr Down и Queen of Blades от студийния албум на бандата от 2009 г., носещ и нейното име. Гостувайки ни за пръв път, момчетата от Швеция не пропуснаха да ни засвидетелстват и солидна доза национално уважение, развявайки българския флаг, като дори му отредиха сериозно място, увивайки го около микрофона на сцената.

След обнадеждаващия старт на вечерта, съвсем естествена беше и появата на Stratovarius. Страхотно бе, че финландците стъпиха на българска сцена с титулярния си барабанист - Jorg Michael - приятната изненада за феновете, след като участието му беше под въпрос заради претърпяна операция в края на годината.

Второто гостуване на Тimo Kotipelto и компания у нас започна с хитовата Hunting High and Low от албума "Infinite". Явно бандата наистина си беше поставила за цел да подгрее публиката преди появата на Helloween, защото заложи предимно на стари хитове.

Макар че на моменти можехме да надвикаме Timo, който като че ли не беше в най-добрата си форма, нямаше как да не се изкефим тотално на песни като Speed of Sound, Paradise Stratosphere, Phoenix, The Kiss of Judas и Black Diamond. Емблематичната балада Forever пък успя тотално да ни стопли преди появата на Andi Deris.

Въпреки че не чухме нищо от още топлия януарски техен нов албум "Elysium", снощният сет на бандата е доста добър повод да се запознаем с него.

Разбира се - излишно е да споменава, че столичната зала "Христо Ботев" беше тясна, за да побере хилядите, измръзнали от върналата се внезапно студена зима.

Българската публика отдавна обаче е доказала, че "дреболии" като дъжд, студ и подобни леко неприятни неща, са нищо повече от лиготии за истинския фен.