На 10 октомври в Малък градски театър "Зад канала" е предпремиерата на "Спи с мен" - първата поставена на българска сцена пиеса от Ханиф Курейши. Той е автор с английско-пакистанско-индийски произход, който внася известно "сгорещяване" в иначе по-хладната английска литература.

Режисьр е Бина Харалампиева, която тълкува авторството на Курейши като "съвременен поглед към Чехов".
"Аз се хвърлих в пиесата, казва Бина, преди още да сме я превели напълно. После много пъти проливах сълзи, защото ми се стори много трудна. Стискам палци на премиерата актьорите да са поне малко по-спокойни, отколкото когато ги оставих."

"Този век беше много дълъг" - с тази фраза като констатация започва пиесата - като обобщение на сблъсъците, безплодните търсения и страстите, водещи до един тъмен коридор, като че ли без изход.

"Според Курейши, тълкува Бина, нещастието ни се корени в липсата на талант в общуването помежду ни."

Водовъртеж от страсти, отчаяно търсене на спасение в любовни комбинации, драматичното разпадане на връзките, като пясък между пръстите и откритието, че любовта и истината са някъде далеч, но къде никой не притежава идеята как да ги доближи въобще.

В този смисъл звучи и констатацията на един от героите, Бари: "По-лесно е да убиваме, отколкото да разговаряме. Близостта е невъзможна."
Или болезненото заключение на Стивън: "Понякога си мисля, че хората предпочитат навиците си пред живота си."

След скандали и разочарования, след шумни изблици, в които всеки търси "правата си", но  доникъде не стига, защото в тези "права" трябва да потъпче другия, Джули, която напразно се опитва да събере парчетата от счупения съд на брака си, казва: "Аз искам семейство, в което да изчезна".
А Софи апелира към съпруга си: "Ние трябва да се променим. Трябва да успеем, Бари!"

Откъде да започне търсенето си човек, когато всичко вън и вътре е в съсипни - дали от себе си?
Промяната, която не можем да наложим на другите, но можем да повелим на себе си.
Или от този талант да зачитаме другия, да го приемем като лош или добър, като мъчен или приятен съучастник в трудното пътуване на живота, за да можем поне частичка от този живот да променим...