Един по-различен поглед, върху света и творчеството на Бетховен, поднесен истинно и с въображение, е филмът от Киномания "Партитурите на Бетховен".  

Действието е съсредоточено върху един сюблимен момент от живота на композитора - няколкото дни от подготовката на Деветата симфония за поставянето й на сцена. Дни, в които на изпитание са поставени философията, дълбочината, светогледа на Бетховен - мистичен, непонятен и загадъчен.

Критичен епизод, в който се появява жената - талантливата млада композиторка Ана Холц, изпратена от своя професор да бъде копист, от когото има спешна нужда за поставянето на новата симфония.

Със силата на своята неподправеност, кураж и проникновение Ана успява да преодолее външната, често груба студенина на Бетховен, за да влезе в душевния му свят на искреност, дълбочина и всеотдайност, каквото е и творчеството му.

Ана Холц дотолкова е вдъхновена от величавата музика на композитора, че става нещо като част от тази нотираност. Тя дори дръзва да поправи грешка в една от партитурите, окуражава Бетховен в момент на слабост, посочва му негови грешни преценки в отношенията с хората.
По време на изпълнението на симфонията Ана е страничният диригент, благодарение на която глухият композитор, следвайки нейните знаци, успява да дирижира оркестъра.

Пак тя, Ана, пише най-нежните композиции, от които самият Бетховен е въодушевен, и които от историята знаем, че принадлежат на композитора. Тя жената, въображаема и истинска, е част от живота му, дори от неговата личност, нещо като другата страна на "аз"-а.

Затова когато веднъж е възмутена от постъпка на Бетховен, която е в конфликт с приличието, си тръгва, той, страшният, звярът, както понякога го наричат, я моли да се върне.

Разбира се, във филма не липсват и поамериканчени "изцепки", в желанието да бъде подчертана странността на Бетховен и противоречивата му личност, което на места  излиза встрани от образа.
Но великолепното изпълнение на Ед Харис заглажда до голяма степен този ефект - актьорът е изцяло отдаден на своя герой и на стремежа да влезе в неговата същност. А финната и естетична Даян Крюгер е не по-малко искрена в сценичното си превъплъщение.

Филмът на Агнешка Холанд, съвместна продукция на САЩ и Германия е един твърде успешен опит да се навлезе в музикалния и човешкия свят на Бетховен, с дълбочина, сродяваща с истината.