Звуковите икони на България

Това е програма, която включва вокални бисери от българския фолклор, които са послужили за основа на авторски миниатюри и балади, написани от Стефан Драгостинов.

Композиторът е събирал автентични старинни песни от различни региони на България. С времето тези песни са се превърнали в емблеми на мястото, където са се появили може би за пръв път.

Издигнати са били в своеобразен култ, зачитана е била тяхната святост, както се почита иконата. Но тези звукови икони с времето са били променяни, допълвани с нов колорит, обновявани с нови интонации.

Така, както религиозното чувство на българина е свързано повече с всекидневния бит и с ритуалите и по-малко с религиозния екстаз и строгия канон, така и песента е търсела своите промени с времето.

Предавала се е от поколение на поколение и е променяла своя облик чрез емоционалността на различни генерации.

Мелодиката и ритмиката на народната песен са изворът, от който тръгва музикалното развитие на авторската поредица на Стефан Драгостинов „Звуковите икони на България".

Това е подход на творец, който носи чувствителността на 21 век и ерудицията на автор, който си служи гъвкаво с изразността на различни жанрове - от песенната миниатюра до широкото симфонично платно.

В „Звуковите икони" личи вкусът към импровизацията. Тя ту изригва на воля като дух от бутилка, ту бива обяздвана от авторската воля на композитора, който умее да се възползва от свободата. Но същевременно умее и да направлява драматургичното действие.

За този проект са подбрани певици, които владеят характерното за българския фолклор „пеене с открито гърло".

Но всеки от тези гласове носи своя оригинален цвят - от тъмната матовост на рядко срещания контраалт до кристалната яснота на високите гласове.

Тази широка скала е използвана от композитора пластично и изобретателно. Търсена е появата на един глас в нехарактерна позиция, за да се постигне необичайност на колорита.