Американското Федерално Бюро за разследване навършва 100 години.

Федс, както наричат още службата, има много бурна история.
Електроннот издание на Дойче веле излиза с информация по този повод.

Нито една друга специална служба по света не присъства така осезателно във филми, сериали и книги, както американската ФБР и не е заслужила повече от нея положителни, но така също и отрицателни оценки.

Когато преди 100 години службата се създава, в САЩ все още няма федерална полиция. Всеки отделен щат има свои правоохранители.

Именно това дръзва да промени президентът Теодор Рузвелт като създава "бюро за разследване". Първоначално в него работят 34 служители, а една от първите им задачи е да охраняват публичните домове.

Много скоро - по времето на сухия режим в САЩ, служителите на ФБР се превръщат във федерални полицаи, които трябва да преследват престъпващите закона, ограничаващ разпространението на алкохол в страната.

Именно от онези времена е останал образът на агентите в дълги шлифери, които гонят бандитите, замесени в гангстерски войни помежду си - агенти, които без никакъв страх влизат в престрелки с престъпниците. Тогава имиджът на службата беше друг, казва историкът Джон Фокс: 

През 30-те години федералното бюро за разследване си спечели огромна слава в преследването на гангстери като Джон Дилинджър, Бейби Фейс Нелсън или Прети Бой Флойд. Тогава всички те имаха такива звучни прякори.

През всичките онези гансгстерски години един човек доминираше над всички - Едгар Хувър, избран за директор на ФБР през 1924 година. Никой друг ръководител на службата преди или след него не оставя такава ярка следа след себе си - той въвежда в работата на агентите научни методи за разследване, а агентите получават прозвището "джи-мен" - от говърнмънт - правителствени мъже.

Хувър остава директор на службата цели 48 години - почти половин век. Под негово ръководство задачата е на подчинените му непрекъснато нарастват. Към тях се включват и дейности като шпионаж и превенция на саботажи.

В резултат на успехите на поверената му служба през 50-те и 60-те години Едгар Хувър се превръща в изключително популярна и важна личност в САЩ - той изготвя досиета за политици, артисти, интелектуалци и всякакви общественици. Под негово ръководство ФБР започва огромна по мащабите си операция за следене и подслушване на предполагаеми комунистически елементи в американското общество. Обект на следене са и представителите на правозащитни организации.

Тогава на Хувър му се привиждат комунисти буквално на всеки ъгъл. "Комунистите са били, са и ще си останат заплаха за нашето общество - за свободата, за демократичните ни идеали, за службата ни към Бога и за американския начин на живот", казва Хувър.

Много умело той организира медийни кампании, насочени срещу комунистите под прикритие. По същия начин той се отнася и със защитниците на гражданските свободи, а Мартин Лутър Кинг - борецът за правата на чернокожото американско население, му е трън в очите.

Именно срещу Мартин Лутър Кинг Хувър за първи път въвежда добилите по-късно печална слава спорни методи, като инсталиране на подслушвателни устройства в хотелската му стая, насъскване на агенти по следите му, за да документират всички извънбрачни негови похождения и афери и т.н.

Едгар Хувър остава начело на ФБР цели 8 президентски мандата.

И нито един от тези президенти не се осмелява да го смени. Хувър умира като директор на ФБР. Днес централата на службата носи неговото име, макар че неговите оспорвани методи на разследване нанасят непоправими щети на имиджа на бюрото.

Днес ФБР представлява огромна структура, натоварена с всевъзможни задачи - от борба срещу тероризма и организираната престъпност, през шпионажа и борбата с измамите, до случаите на отвличания на заложници и компютърни престъпления.

Към задачите на бюрото можем да изброим повече от 200 категории престъпления. Продуктът, който продават служителите на тази служба, се нарича сигурност.

Днес службата има повече от 30 000 служители и годишен бюджет от 9 млрд. долара, които трябва да произвеждат това, което се очаква от тях - сигурност.