Традицията на новогодишната празнична вечер датира от хилядолетия. За древните вавилонци, Новата година е започвала с първото новолуние след първия ден на пролетта, когато засявали новата реколта и цъфтели овошките и цветята, а празненствата продължавали 11 дни. 1 януари не е означавал нищо нито от астрономическа, нито от земеделска гледна точка.

Преди около 2600 години елините „изтеглили" празника в края на март, но и тогава първият ден на януари не е означавал нищо особено.

Едва през 153 г. пр. н. е. римският сенат обявил 1 януари за начало на новата година, като дата за стъпването на длъжност на новоизбраните консули. През 46 г. сл. н.е., когато Гай Юлий Цезар въвежда новия календар, носещ неговото име - Юлиански, датата отново е преутвърдена.

В ранната си епоха католическата църква заклеймявала празнуването на Нова година като езически ритуал. В противовес на езическите празници и с разпространяването на християнството обаче църквата започнала да създава религиозни ритуали, включително тържественото отбелязване на настъпващата нова година. Все пак през Средновековието в християнския свят началото на годината е било най-различно - на Коледа, на Великден.

Едва през 16 век Венеция, а след нея и другите европейските държави започват да празнуват Нова година на 1 януари. Постепенно всички държави, използващи Григорианския календар, приемат тази дата за начало на всяка нова година.