Американец е единственият войник, участвал във Втората световна война в редовете на две армии - щатската и съветската, пише руският сайт warsh.livejournal.com.

Джузеф Робърт Байърли е баща на Джон Байърли, който бе посланик на САЩ у нас в периода 2005 - 2008 година, а сега е посланик в Москва.

След като през 1942 завършва училище в родния Мичиган Джузеф Робърт Байърли се записва доброволец в армията на САЩ. Служи като парашутист в Сто и първа въздушно-десантна дивизия. По време на съюзническата операция в Нормандия през 1944, малко след като е навършил 21 години, Джоузеф попада в немски плен. При един от разпитите, които траят по 20 и повече часа, американецът не издържа, нарича немеца son of a beech и веднага се отзовава в лагерната болница. Това си спомня от разказите на баща си Джон Байърли в едно от първите си интервюта за радио „Эхо Москвы" след като поема поста посланик в руската столица през 2008. Оттогава словосъчетанието е забранено в дома на ветерана, разказва дипломатът.

По време на пленничеството си Байърли сменя седем лагера. Сред трудните делници в тях не липсват и куриозни ситуации. Пленниците получават колети от Червения кръст, а цигарите от тях се използва като своеобразна валута при игра на карти или зарове. Един ден десантчикът спечелва 60 кутии, подкупва немския часовой и заедно със свои приятели се измъкнат. Желанието им е да хванат влак за Варшава, но вместо това се качват на този директно за Берлин. Там Байърли попада в лапите на гестапо. След инквизиции, за които не обича да споделя дори с близките - отново лагер, този път край река Одер.

С настъпването на новата 1945 година късмета му се усмихва и той успява отново да избяга. След две седмици скитане Байърли, който този път поема на изток, като за ориентир му служи канонадата, попада на танков батальон от Втори Белоруски фронт. Джоузеф, който говори малко полски, убеждава командването, че е американец, отказва да бъде евакуиран в тила и заявява, че е войник и заедно с русите иска да се бие до Берлин и то два пъти повече след като е вкусил радостите на немския плен. След дълго увещаване съветското командване му разрешава да воюва в състава на Първа гвардейска танкова бригада. В редовете на Червената армия бащата на бъдещия посланик се сражава почти месец като картечар в танков екипаж. Дори успява да вземе участие в освобождаването на лагера, от който е избягал. Ранен е тежко и идва в съзнание във военнополева болница в Полша.

Две седмици по-късно по време на инспекция в лазарета съдбата среща Байърли с маршал Жуков. Разбрал за странния боец, Георгий Константинович чрез преводач се интересува от съдбата му и дали има нужда от нещо.

Проблемът на Джоузеф е, че няма никакви документи. Маршалът поема нещата в свои ръце и още на другия ден съветското командване писмено потвърждава, че въпросното лице наистина е американски десантчик и че трябва да му се съдейства да стигне до Москва.

Придружен от съветски офицер, Байърли се появява в посолството на САЩ на Манежния площад, където обаче отново предстои да дава дълги обяснения. Официално той се води загинал във Франция през юни 1944, семейството му е получило известие за смъртта му и е отслужило панахида.

След благополучното установяване на самоличността, Джозеф Байърли се прибира в Щатите, за да посрещне Деня на победата в Чикаго, спомня си синът му, който за дълги години свързва дипломатическата си кариера с Русия, но оставя и дълбоки следи в развитието на българо-американските отношения.