Частица от Ноевия ковчег е била предадена на киликийския католикосат на Арменската апостолическа църква от името на италиански алпинист, пътешественик и изследовател на планината Арарат Тито де Луки, пише електронното издание Нюз.Ру.

Библейската реликва ще се съхранява в музея на католикосата.

Според Ваан Оганян, който преди е бил глава на арменците католици в Армения, Грузия и Източна Европа, частицата от Ноевия ковчег е била открита от италианския пътешественик по време на едно от неговите изкачвания на свещената планина.

Тя е била подложена на сложен химичен и радиоизотопен анализ, в резултат на който са се потвърдили първоначалните предположения на учените за възрастта на находката. Друга частица от находката е била предадена от името на пътешественика на Свещения Ечмиадзин миналата година.

Италианският пътешественик и изследовател Тито де Лука, който пише под псевдонима Азат Варданян, е посветил над 20 години на търсенето на останките от Ноевия ковчег и многократно е изследвал пещерите и ледниците в планината Арарат.

При едно от търсенията той е намерил части от дърво със следи от смола на височина 4350 метра, което според него е доказателство за съществуването на Ноевия ковчег. В хода на изследването пътешественикът е събрал още редица артефакти, свидетелстващи за съществуването му.

Де Лука е съставил и карта, на която е отбелязал мястото, където според него е бил разтоварен Ноевият ковчег. Своите находки той е пренесъл на остров Свети Лазар във Венеция - в конгрегацията на мхитаристите, където са създадени условия за тяхното съхранение.

Историята за Ноевия ковчег е разказана в Битие 6:9 от Стария завет. Бог наказал развратените човеци, като потопил земята във вода. Преди това предупредил праведния Ной да построи кораб (ковчег) и да прибере вътре жена си, тримата си синове и по едно мъжко и женско животно от всеки вид. Те прекарали скрити в ковчега 1 година, докато траело наводнението, и така били спасени биологическите видове. Според Библията ковчегът заседнал в планината Арарат, на границата между Турция, Армения и Иран.

Тази история е част както от Библията, така и от Корана, а Ной освен старозаветен герой е и ислямски пророк. До края на XIX в. никой не поставя под съмнение истинността на легендата за потопа.