Швейцарският архитект Бернар Шуми е автор на проекта на сграда от 21 век, в която да бъдат съхранени съкровищата на Акропола, информира setimes.com. Но това ще помогне ли на Гърция в кампанията й да си върне липсващите мрамори на Партенона?

В събота, 14 октомври, първата скулптура бе преместена в новия музей на Акропола. Бяха използвани три крана за прехвърлянето на 2-3-тонния шедьовър. Операцията, чиято главна задача бе точност и безопасност, продължи 90 минути.

"Това е историческо събитие от изключително значение", заяви министърът на културата на Гърция Михалис Лиапис. Той наблюдаваше прехвърлянето заедно с архитекта на новия музей Бернар Шуми, 25 посланици от страни-членки на ЕС и много журналисти.

Прехвърлянето на музейните експонати се очаква да приключи през следващите два до три месеца в зависимост от климатичните условия. Температурата, вятърът и влажността се измерват преди всеко прехвърляне. При силен дъжд или вятър, процесът ще спре. Порести ескпонати няма да бъдат местени при условия на голяма влажност.

Три крана се използват за преместването на общо 4 246 антики или 297 тона. Скулптwрите се поставят в специални контейнери от дърво и метал, запълнени със стиропор. Всеки ден се пренасят до 4 контейнера. Проектът се извършва под контрола на главния инженер Костас Замбас.

Дискусиите за построяването на нов музей, който да замени съществуващия, датиращ от 1865 г., започват преди десетилетия. През 1989 г. бившият министър на културата Мелина Меркури обявява международен конкурс за проект на новото съоръжение, но избраният проект не е реализиран.

През септември 2001 г. се провежда нов конкурс. Един от журито е изтъкнатият испански архитект Сантяго Калатрава. Проектът, спечелил конкурса, е на Бернар Шуми, швейцарски архитект, който понастоящем живее в Ню Йорк.

Новият музей се намира в основата на Акропола и има пряк изглед към Свещената скала. Той е триетажна конструкция от стъкло, с площ от 23 000 кв. м, монтирана върху колони. Около 30 % от стойността на строежа и транспортирането на експонатите, която възлиза на 129 милиона евро, се осигурява от ЕС. Само прехвърлянето ще струва около 1,6 милиона евро, като антиките са застраховани за 400 милиона евро.

Основата на музея, която гледа към Макрияни - обект на археологически разкопки - съдържа пространства за временни изложби и поддържащи съоръжения. На средното равнище в голяма трапецовидна зала, ще се намират всички галерии от древността до Римската империя. Там ще се намира и мултимедийна аудитория, мецанин бар и ресторант с изглед към Акропола.

И накрая, на последното ниво ще се намира галерията на Партенона. Цялата колекция ще бъде аранжирана около външно пространство, остъклено чрез модерна технология.

Дизайнът дава възможност на посетителите да разгледат мраморите на Партенона, докато гледат първоначалното им местонахождение, самия Акропол. Аранжировката в галерията дублира Партенона, такъв, какъвто е бил преди векове, внушавайки на посетителя чувството, че наистина е бил в храма.

Новият музей е най-значимата модерна конструкция, построена в такава близост до Акропола. Проектът е предизвиквал не малко спорове. Критиците му твърдят, че проектът е прекалено модерен за околната среда.

"Според някои е проява на неуважение към Партенона да няма Дорийски колони, но аз не искам да имитирам Партенона", твърди Шуми. "Искам да постигна ниво на съвършенство на моите сгради, както и да впиша архитектурата от началото на двайсет и първи век в него по свой собствен начин."

Новият музей ще започне да функционира напълно през 2009 г. Галерията на Партенона ще бъде отворена в началото на 2008 г., след което постепенно ще бъдат отворени и останалите галерии и изложби.

Много гърци се надяват, че този модерен музей ще помогне за връщането на мраморите на Партенона, които понастоящем са изложени в Британския музей. Липсата на подходящи съоръжения спъваше усилията за осигуряване на тяхното връщане. Сега Гърция се надява да започне нови преговори с Великобритания.

"Всички ние сме много впечатлени от новия музей на Акропола", заяви председателят на Международната асоциация за събиране на едно място на скулпторите на Партенона Дейвид Хил. "Той е голяма ценност за Гърция и най-силният аргумент за връщането на мраморите на Партенона."

Липсващите мрамори, известни като мраморите на Елгин, първоначално са украсявали Партенона и други сгради на Акропола - те представляват повече от половината от това, което е оцеляло от скулпторните декорации. Изнесени в началото на 19 век, тяхното връщане остава важен проблем за гръцките правителства през годините.

Мраморите включват 75 м от фриз на Партенона (от оригиналните 160 м), 15 м метопи ( от оригиналните 92), взети от южната страна на Партенона и 17 фигури от източните и западните фронтони. Освен това колекцията съдържа кариатида от Ерехтеион (от оригиналните шест), четири плочи от фриза на Храма на Атина Нике и архитектурни фрагменти от Партенона, Пропилая, Ерехтеион и Храма на Атина Нике.

В новия музей, пространствата, където би трябвало да бъдат поставени липсващите мрамори, ще бъдат оставени празни, вместо да бъдат запълвани с копия. "Начинът, по който ще изложим мраморите ще бъде израз на постоянен протест, целящ тяхното връщане", заяви професор Димитрис Пандермалис, президент на Организацията за построяването на новия музей на Акропола.