На 12 юни 1942 г. Ане Франк получава дневник като подарък за 13-ия си рожден ден. В него Ане пише своите размисли, докато тя и семейството ѝ се крият от немската окупация в Амстердам по време на Втората световна война.

Тя има едно голямо желание: да бъде писателка, припомня "Дойче веле". "След войната искам задължително да публикувам книга със заглавието "Задната къща"", пише Ане на 11 май 1944 година в своя дневник. След няма и три месеца по-късно тя е депортирана заедно с още седем други евреи.

Дневникът ѝ като по чудо е запазен и се превръща в една от най-четените книги по целия свят. Ото Франк, бащата на Ане и единственият оцелял от концлагера от семейството, изпълнява волята на дъщеря си и редактира както дневника, така и многото листове, записки на гърба на сметки и спестовни книжки. Две години след края на войната, на 25 юни 1947 година, излиза "Задната къща". Първото издание от 1 500 книги е изчерпано моментално.

През 1933 година Ане Франк и семейството ѝ бягат от националсоциалистическия режим в Германия и се установяват в Холандия. По време на Втората световна война са принудени да живеят в нелегалност. В продължение на две години се укриват в една къща в Амстердам. Но някой ги предава. На 4 август 1944 година Ане и цялото ѝ семейство са арестувани и депортирани в Аушвиц.

На 30 октомври 1944 година Ане Франк и сестра ѝ Марго са прехвърлени от Аушвиц в Берген-Белзен. В този концентрационен лагер са убити над 70 хиляди души. Ане и сестра ѝ Марго умират от тиф. Ане е тогава едва на 15 години. Оцелява само баща им.