Проучване на двама американски изследователи твърди, че генетично сме по-близко свързани с приятелите си, отколкото с непознати.

Наблюдавайки разликите между близо 2 000 души, включени в проучването им в малък град в САЩ, изследователите откриват, че приятелите споделят с около 0,1% повече ДНК, отколкото напълно непознати.

Дори да изглежда малко като количество, това всъщност е почти същото ниво на прилика в ДНК-то, която имаме с четвъртите си братовчеди.

Други учени остават скептични към откритието на професор Николас Христакис от университета „Йейл" в Ню Хевън, Кънектикът и професор Фаулър, публикувано в PNAS.

„Мисля, че това, което открихме е необичайно и поради тази причина  получаваме критични коментари от другите в сферата на науката", твърди проф. Фаулър, преподавател по медицинска генетика и политически науки в университета „Калифорния", Сан Диего.

Резултатите от проучването им са успешни, не само защото изследователите са си осигурили достъп до ДНК материал, но и за това, че в процеса на изследването се допитвали до участниците в проекта кои са най-близките им приятели.

Професорите изчисляват така наречения „родствен коефициент", използвайки генетични белези от двойки приятели и непознати, като откриват, че родствения коефициент е много по-висок сред приятелите.

Други изследователи изказват тревогата си по отношение на факторите, които биха могли да афектират крайните резултати, като например етнически признаци или други видове „стратификация на населението", което може да накара хората да бъдат и генетично близки, и с по-голяма вероятност да бъдат приятели.

Доктор Рори Баудън, лектор в Центъра за човешка генетика в Оксфорд, също изразява резервирано мнение за проучването. „Чудя се дали  приликата в ДНК-то може да бъде изцяло считана за фактора,  водещ към създаване на приятелства, като ходенето на църква, спорта или други културни предпочитания, които също водят до взаимовръзка с генотипа.

Въпреки критичните мнения насочени към тях обаче, авторите на проучването продължават да бъдат уверени в себе си. „Повечето хора дори не знаят кои са четвъртите им братовчеди!" - казва проф. Христакис. „И по някакъв начин, ние имаме несметни шансове и възможности да привлечем за приятели хората, които наподобяват нашите гени".