Израелският историк Саул Фридлендер е тазгодишният носител на Наградата на сдружението на германските книготърговци, която се връчва по време на Франкфуртския панаир на книгата през октомври, информира Дойче веле.

Саул Фридлендер беше казал веднъж за себе си, че се е родил във възможно най-лошия момент за един евреин: четири месеца преди идването на Хитлер на власт, през октомври 1932 в Прага. Когато става на шест години, родителите му решават да емигрират - както се оказва, не там, където трябва.

"Родителите ми мислеха, че Хитлер със сигурност няма да дойде във Франция. Другите мои роднини се изнесоха в Швеция и Палестина - и се спасиха."

Три години по-късно родителите на Фридлендер правят още една, вече фатална грешка, пак с мисълта, че правят всичко най-добро за спасяването на семейството. Когато германците започват да депортират евреите от Франция, те го настаняват в един католически интернат и се опитват да избягат в Швейцария, решавайки, че без дете това ще бъде по-лесно.

Но се оказва, че пак са сбъркали - тъкмо като семейство без деца, швейцарците ги връщат обратно и по този начин подпечатват смъртната им присъда.

"Това показва колко случайно е било спасението. Онова, което те са смятали за верното решение, се оказва погрешно."

Личната съдба на Фридлендер, подобно на много други оцелели от Холокоста, налага отпечатък върху целия му живот. Той завършва политология и история и от началото на 60-те години започва да изследва социалния контекст на геноцида срещу европейските евреи.

Първо - позицията на католическата църква, с което си навлича обвинението в неблагодарност тъкмо към онази институция, на която дължи оцеляването си.

Главният труд на Фридлендер излиза през 90-те години и се нарича "Третият райх и евреите". Най-голямото му достойнство е, че отчита перспективата не само на нацистките престъпници, но и на еврейската общност.

Авторът не прави никакви компромиси пред някои неудобни истини за евреите, например случаите на липса на солидарност с преследваните едноверци:

"Във Франция местните евреи се опитват да насочат репресиите срещу чуждестранните евреи. Запазени са писма на водача на френската еврейска общност Хелбронер до Петен, ръководителя на марионетното правителство във Виши, с призиви да се прави разграничение: ние, виждате ли, сме французи, онези не са."

Фринлендер категорично отхвърля изводите на изследователи като германския историк Гьотц Али, които се опитват да обяснят гоненията на евреите като променлива, зависеща от други политически цели; например обогатяването на нацистите за сметка на евреите:

"Тук има един съвсем елементарен въпрос: ако целта е била да бъдат окрадени евреите, защо тогава е трябвало да бъдат избивани?"

Отговорът на Фридлендер гласи: главната цел на Хитлер не е била установяването на германско господство над света, а затриването на евреите. Този бесен антисемитизъм не го напуска до последния му дъх в развалините на Берлин през 1945 г.