В дните, когато България с гордост отбелязва стогодишнината от първия боен полет, авиацията има повод да си спомни за още едно събитие, белязало за десетилетия развитието на военновъздушния флот на четири континента. На 6 октомври 1977 емблемата на съветската следвоенна бойна авиация МиГ 29 извършва своя първи експериментален полет. Още по време на изпитанията машината дава заявка да се превърне в легенда.

Многоцелевият изтребител 4-то поколение е разработен в конструкторското бюро МиГ. В емблематичната по цял свят абревиатура са увековечени първите букви от фамилиите на създателите - Артьом Микоян (роден Анушаван Ованесович) и Михаил Гуревич. Двамата са бащи на първите изтребители МиГ 1 и 3, които печелят признанието на бойните пилоти още през Великата отечествена.

Каква ли щеше да е съдбата на впоследствие талантливия авиоинженер, ако роденият в шестчленно бедно селско семейство в Тифлиска губерния Анушаван не бе брат на Анастас Микоян? Сталинският нарком, започнал политическата си кариера още при Ленин и свален чак при Брежнев, активен участник в репресиите от 1937, подписал заедно със Сталин, Молотов и Ворошилов решението на ЦК за разстрела в Катинската гора, за когото в съветски времена се роди фразата: мерна единица за дълговечност - „един Микоян".

МиГ 29 (Fulcrum според кодификацията на НАТО) е лек фронтови изтребител за борба с вражески самолети, въздушно прикритие на тилови обекти и войскови съсредоточения, противодействие на въздушно разузнаване на врага по всяко време на денонощието дори при сложни метеорологични условия. В състояние е да поразява въздушни цели на малки и средни дистанции, в това число и прикрити от фона на земята, може да нанася и удари по движещи се и неподвижни наземни и надводни мишени.

При създаването на новия модел конструкторите срещат редица пречки, свързани с ембаргото върху световните технологични иновации. Това неизбежно се отразява върху електрониката, теглото на машината, управлението. Недостатъците са компенсирани от изключително високите аеродинамични характеристики и въоръжението.

Управляемите ракети клас „въздух-въздух" Р 73 и до днес остават ненадминати по висока маневреност и далечен обсег. Радарът Н 019 „Топаз" позволява да открива както въздушни, така и наземни цели. Катапултните седалки К 36 дават възможност на пилота да напусне авариралата машина при скорости от 75 до 1500 км/ч. Известни са случаи на летци, катапултирали при скорост над 2 хиляди километра.

Уникална способност на машината е, че при пълно натоварване с гориво и боеприпаси може да излети на един двигател с включване на втория във въздуха, което спестява ценни секунди при излитане при бойна тревога.

Ъгълът на атака на МиГ 29 пък е сравним с този на основния палубен изтребител на Щатите F/A 18 „Hornet".

При ограничените икономически и технологични ресурси е създаден образец, който превъзхожда дори съвременни чужди аналози, с учудваща маневреност при много широк диапазон височини и скорости, с ефикасно въоръжение за високоманеврен въздушен бой, с простота на експлоатация и стабилна конструкция. МиГ 29 превъзхожда аналогичните „Мираж" 2000, F 16 и F/А 18: отличната аеродинамика и високата тяга осигуряват добър разбег и набиране на скорост, малки радиуси при виражите и големи ъглови скорости при развръщане.

Самолетът има възможности за продължително маневриране при големи натоварвания, може да води достатъчно активен маневрен бой с различни типове ракети и автоматично оръдие, отличава се с лесна експлоатация и стабилна конструкция.

„Мечтата на всеки летец" - така нарича МиГ 29 пилот от немските Luftwaffe. През 1988 ГДР получава от Съюза 22 машини, които след обединението на Германия остават на въоръжение в 73. ескадрила и са използвани чак до 2003-2004. Дори тогава не ги бракуват, а са предадени на Полша.

Канадецът Боб Уейд - с нальот от над 6500 часа - е един от първите западни пилоти, летял на руския изтребител. Той е красноречив: „Поразен съм от управляемостта и маневреността на тази машина. Нямам право да го сравнявам с конкретни западни изтребители, но ясно мога да кажа, че характеристиките на руския самолет при въздушни демонстрации, включително до най-ниските скорости на полет, по нищо не отстъпват, а сигурно и надминават онова, което може да се направи със западните аналози."

Главният конструктор М. Р. Валденберг определя създаването на „двайсет и деветката" като крачка с историческо значение, като я сравнява с разработката на МиГ 15 - първия реактивен изтребител на конструкторското бюро.

 

Географията на МиГ 29 е изключително широка. Все още е на въоръжение в редица държави - от Русия и бившите съветски републики, страните от Източна Европа и сателитите като Виетнам и Куба до екзотични дестинации като Бангладеш, Малайзия, Миянмар, Перу, Еритрея, Шри Ланка, Судан. В бойна готовност са машините на места, където войната не е само командно-щабно учение, но случила се или надвиснала опасност - Азербайджан, Иран, КНДР, Сирия.

МиГ 29 вече е само история в Германия, Румъния, Чехия (през март 1994 пожар унищожава единствената учебна „спарка" на чешките ВВС, пилотите няма на какво да се обучават и деветте останали МиГ-а са предадени на Полша срещу вертолети PZL W 3 Sokot). Голяма част от своите МиГ 29 Ирак губи през войната от 1991 - унищожени на земята или прехвърлени в Иран, останалите са на въоръжение до американската окупация през 2003.

В историята на МиГ 29 има и легенди. Една от тях е, че именно руски изтребител е свалил американския „невидим" F 117 на 27 март 1999 по време на съюзническата операция срещу Югославия. Според някои източници (руски и аржентински) през войната пилотите на МиГ 29 са удържали 6 въздушни победи, като тази над „стелта" е записана на полковник Гвозден Джукич. Версията е съмнителна, тъй като други убедителни изследователи на конфликта уточняват, че в периода 26-27 март не е извършен нито един боен полет. Документирано е, че по време на операцията сърбите са загубили във въздушни боеве 6 МиГ-а, пет са унищожени на земята.

Статистиката за въздушните стълкновения на лидерите в изтребителната авиация на САЩ - F 15 и F 16, с МиГ 29 обаче категорично е в полза на щатските машини. По данни на НАТО те са мерили сили по време на Войната в залива и югоконфликта и резултатът е 11 свалени руски самолета срещу нула щатски.

Още един любопитен факт. През нощта на 20 май 1989 като дежурен на летището на 176. гвардейски изтребителен авиополк в Миха-Цхакая, Грузия, капитан Александър Зуев упоява колегите си по смяна и похищава един от дежурните МиГ 29. От въздуха имал намерение да унищожи останалите на земята изтребители, за да избегне преследване, но забравил за едната от двете блокировки на оръдието. Каца в Трабзон, Турция. Съден е, но заради политическите мотиви на деянието е оправдан. Машината е върната на СССР в най-кратки срокове, а Зуев получава политическо убежище в САЩ. Консултира американските ВВС преди „Пустинна буря".

През 1992 публикува автобиография „Fulcrum: A Top Gun Pilot's Escape from the Soviet Empire". По ирония на съдбата загива през 2001, пилотирайки учебен съветски Як 52 на стотина километра от Сиатъл.

На 26 април тази година след излитане от база Граф Игнатиево за изпълнение на летателна задача на километър и половина от пловдивското село Голям чардак се разби МиГ 29 на българските ВВС. Двуместната учебно-бойна машина участваше в българо-американски учения „Тракийска звезда '2012". Екипажът майор Дойчинов и капитан Методиев успя да катапултира. Поради високия професионализъм на пилотите нямаше жертви и пострадали.

Но за голямо съжаление това бе единият от шестте годни за полети изтребители МиГ 29, останали на въоръжение в страната, записана преди сто години в световната история като родина на бойната авиация...