Учени се опитват да спрат рушенето на Мадарския конник. С аванградна микробиологична технология ще бъде спряно разрушаването на уникалния скален релеф на Мадарските скали.
Микробиологичният метод е разработен от Женевиев Ореал от френската лаборатория за паметници на културата. Този начин е използван за реставрация на кулите на Нотр дам дьо Пари.

Върху експерименталния участък, който миналата есен е почистен от лишеите, учените впръскват специални бактерии. Микроелементите, които ще подпомогнат естествения процес на калцирането на скалата, са изолирани от карстови извори.

Методът е напълно безвреден за околната среда. Калцирането на повърхностния слой ще предпази скалата от ерозия.
Резултатите от експеримента ще бъдат проверени със специална машина, която ще сканира в дълбочина как се развива процесът. След като се съберат достатъчно доказателства, френският метод ще бъде приложен и върху Мадарския конник.

От години колонии от микроорганизми рушат повърхността на скалата и забавят процесите на естествената карбонизация.

Целта е да се спре разрушаването на повърхността на скалата с помощта на микроорганизми и тези микроорганизми да дадат начален тласък на този естествен природен процес, обяснява проф. Валентин Тодоров, преподавател в Националната художествена академия и дългогодишен изследовател на Мадарския конник.

Мадарският конник става част от световното културно наследство преди 133 години, когато унгарският пътешественик Феликс Каниц открива релефа. Единствен в Европа, той символизира мощта и величието на българската държава.

Археологическият паметник представлява изсечен в скалите релеф на 23 метра височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.

В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня.
Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции. Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701-721).