НАСА е открила доказателства, че на Марс някога е съществувал живот, но предаването на тези важни данни обратно към Земята остава сериозно предизвикателство.

Списание Newsweek пише, че преди година НАСА акцентира върху откритие, направено от марсохода "Пърсивиърънс" (Perseverance). Проба, взета от пресъхнало речно корито в кратера "Езеро", изглежда като потенциално доказателство за минал микробен живот на Червената планета.

По това време изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи заяви, че находката на "Пърсивиърънс" е най-значимото откритие до момента в търсенето на следи от живот на Марс.

Миналата година Дъфи обяви намерението на НАСА да "изпрати американски персонал" на Марс; планът на космическата агенция обаче да вземе и върне на Земята специфичен камък с форма на връх на стрела - известен като Cheyava Falls (водопадът Чеява) - беше осуетен през януари поради сериозни бюджетни съкращения, наложени от Конгреса на САЩ.

Междувременно сложната съвместна мисия на НАСА и Европейската космическа агенция за връщане на пробите, събрани от "Пърсивиърънс", понастоящем е посочена на уебсайта на НАСА просто като "бъдеща мисия", без конкретен график.

Защо връщането на пробата на Земята е от значение

"Връщането на пробите би революционизирало научното ни разбиране за Марс и Слънчевата система, като същевременно би подготвило изследователите за бъдещи мисии до Червената планета", отбелязват от НАСА.

Според Линдзи Хейс, водещ учен на НАСА за изследване на Марс, марсоходът "Пърсивиърънс" е открил скала с текстури и характеристики - включително химически, минерални и органични белези - които са от голямо значение. "Взети заедно и предвид разделителната способност на изображенията, които можем да получим от марсохода "Пърсивиърънс", тези характеристики изглеждат така, сякаш биха могли да бъдат причинени от специфичен тип микробна система - такава, която по същество предизвиква химическа реакция за усвояване на материал от повърхността", обяснява Хейс.

По-просто казано, както отбелязва старшият учен от НАСА, доказателствата предполагат, че "там е имало нещо, което се е хранело". Това насочва към седиментни скали, съставени от глина и тиня - материали, които на Земята съхраняват доказателства за микробен живот и съдържат високи нива на органичен въглерод, сяра, окислено желязо и фосфор, наред с други съединения.

Анализирането на пробите в земни лаборатории би могло да отговори на въпроса дали на Марс някога е имало живот, макар че категоричен отговор не е гарантиран. Връщането на събраните проби на Земята ще даде на учените и по-ясна представа за праха, скалните отломки и богатите на въглерод частици, открити на Марс - материали, които биха могли да повредят космическите апарати, научните инструменти и евентуалните бъдещи бази за обитаване на планетата.

"Прахът е критичен фактор, ако обмисляме изпращането на хора до Марс и опазването на здравето им", обясни Хейс.

Според нея точният химичен състав на марсианския прах остава загадка.

Тя добави също, че продължава работата по определяне на най-добрия метод за транспортиране на откритите проби обратно към Земята.

Макар тя да се надява, че мисията може да бъде изпълнена, други наблюдатели са по-скептични.

Бързото извличане на пробите не е осъществимо.

Като част от мисията SkyFall, НАСА планира да изпрати три апарата, наподобяващи хеликоптери, до Марс в края на 2028 г., за да проучи геологията и климатичната история на Червената планета. Въпреки това, според Дерик Питс, главен астроном във "Франклин институт" във Филаделфия, няма друг начин за връщане на откритите проби, освен ако хора действително не пътуват до Марс.

Питс е уверен, че в крайна сметка пробите ще бъдат извлечени от Марс, което ще позволи да се потвърди, че някога Червената планета е била по-топла и влажна, отколкото е днес, и че там е съществувал микробен живот. Неговата "най-оптимистична" прогноза за това кога пробите ще бъдат върнати от Марс е 2036 г.