Проф. Божидар Димитров откри официално изложбата „Непоказаните съкровища на НИМ" в Националния исторически музей (НИМ).

Тя представя най-значимите археологически предмети от основния фонд на музея, които до момента не са включени в постоянната му експозиция.

Те са събирани в продължение на десетилетия по различни начини - чрез археологически разкопки и теренни обхождания, чрез дарения, откупки или са предоставяни от държавни институции.

Изложбата съдържа колекции от епохата на неолита, халколита, бронзовата епоха, класическата тракийска древност, римската епоха и средновековието, както и от периода на Възраждането.

Голяма част от най-интересните археологически и нумизматични постъпления във фонда на НИМ са спасените културни ценности в последните 20 години от служителите на специализираните звена на Министерството на вътрешните работи.

В изложбата са представени материали, задържани при иманярски разкопки, от търговия на черно, при опити за изнасяне от страната или върнати от чужбина.

Сред тях са задържаните при износ от България три римски ритуални солници, изработени от сребро с позлата , които са с форма на фигура на младеж, глава на брадат мъж (варварин) с гротескни черти на лицето и вазовиден съд, украсен с богата и прецизно изпълнена растителна и геометрична украса

Предметите са изключително редки паметници на римската скулптура и торевтика. В Европа досега са известни само три съда, които са подобни на едната солница, докато другите две нямат аналог.

Част от представените монети формират обща колективна находка, съставена от монети на императорите Максимиан Галерий (292-311 г.), Максимин ІІ Даза (305-313 г.) и на Лициний І (308-324 г.).

Периодите на неолита и халколита са представени с каменни и медни сечива, керамични съдове и култови предмети. Между тях е уникален каменен скиптър.

Основно място в изложбата е отделено на представянето на изключителните находки от археологическите разкопки на НИМ край с. Дъбене, Карловско.

Сред тях са елементи от златни накити, уникална кама и кутийка от сребро, бронзов нож със златен обков на дръжката, украсени керамични съдове и стъклени мъниста - най-ранните, открити на територията на Европа. Тези находки са от структури от ранната бронзова епоха - ІІІ хил. пр. Хр.

Към бронзовата епоха се отнасят и предмети от Хасковско: кама от бронз с калаено покритие и следи от тъкан, накити от сребро и планински кристал, бронзови брадви; ками, боздуган и меч от бронз, керамични съдове и др.

Ранно-желязната епоха е представена с уникалната находка от сребърни предмети, открити случайно край с. Панайот Хитово; златни и бронзови накити от различни места, оръжия, керамика и накити от проучвания на долмени и др.

Одриското тракийско царство, известно от античните писмени извори от средата на І хил. пр. Хр., намира все по-осезаем материален израз с показаните тук археологически находки. Повечето от тях произхождат от богати могилни погребения и от некрополи - златни накити, сребърни, бронзови и керамични съдове.

За пръв път се показва уникална желязна пластинчата ризница със защитна яка и сребърни апликации от богатото могилно погребение при Златиница - Маломирово, Ямболско, консервирана и реставрирана от над 16 000 фрагмента. За експонирането на тази находка - заедно с уникален шлем и с копие - е изработена специална витрина.

От колекциите на НИМ от римската епоха и от късната античност са представени накити и амулети от благороден метал, тоалетни принадлежности, образци на малката бронзова пластика, тракийски оброчни релефи, мраморна пластика, изящни съдове от стъкло, керамика и бронз и др.

За пръв път е изложено и изящно сребърно огледало и бронзов параден наколенник с релефна украса.

Българското средновековие е представено от разнообразни групи накити, редки битови предмети, от образци на железни оръжия от Първото и Второто българско царство, от инструменти и изделия от работилници, комплект теглилки, нагръдни и процесийни кръстове.

Показани са и два от откритите при разкопките край с. Новосел, Шуменско каменни блокове с врязани кръстове и надписи на кирилица от ХІІ-ХІV в.

Към периода на късното българско средновековие се отнасят две накитни съкровища от сребърна сплав от ХVІІ в.

В изложбата са включени и неархеологически материали - предмети на християнския култ. Могат да се видят икони на Христос Вседържител, Св. Арх. Михаил и др.

След продължителна консервация и реставрация е представен и уникален кадийски жезъл с богато инкрустирана ръкохватка. Той е принадлежал на изключително популярния в ислямския свят светец от ХVІ в. Бали Ефенди, чието теке в софийския квартал „Княжево" все още привлича поклонници.

В изложбата могат да бъдат видени и колективни находки от монети: на пеонския цар Патрай (340 - 315 г. пр. Хр.), на българския цар Иван Срацимир (1360 - 1396 г.) и съкровище от редки златни чуждестранни монети с голямо тегло (ХХ в.).

Значителна част от предметите - накити, въоръжение, съдове, бронзова и каменна пластика, църковна утвар, икони и др., се представят след продължителна консервация и реставрация, извършена от специалистите в Централната лаборатория за консервация и реставрация /ЦЛКР/ при НИМ, както и от техни колеги от страната.

Изложбата „Непоказаните съкровища на НИМ" може да бъде видяна до края на лятото.