Изключително интересни находки са изникнали при проучванията на последната крепост на цар Иван Шишман - Урвич. Археолозите Николай Овчаров и Бони Петрунова, които вече две години изследват крепостта, недалеч от София, са останали изненадани от това колко интересно място се е оказало.

Преди акцентът беше поставен върху сребърното съкровище, монети от което все още излизат изпод руините.
Сега обаче акцентът на специалистите е поставен върху манастира, който е изграден в руините на старата крепост. Археолозите са наблегнали на архитектурата и на разширяване на изследвания терен.

Въпросният манастир е споменат и от Паисий Хилендарски в неговата История Славянобългарска. Затова и специалистите отбелязват, че намирането на този манастир е косвено доказателство, че Паисий е бил от Самоковския район, тъй като, за да пише за манастира значи е имал данни за него.
Той се е родил няколко години, след като манастирът е опожарен и унищожен. Може и наистина да е от Банско, а само да е пребивавал там временно, отбеляза Овчаров, добавяйки, че въпросът за родното място на Хилендарски остава спорен.

Сред намереното при тазгодишните находки са бижута - пръстени и обеци.
Тези бижута ни дават основание да смятаме, че след като София е покорена от османците, в този район се създава ювелирен център, който е сред най-добрите за тези векове, коментира Бони Петрунова.
Тя добави, че намерените предмети имат белези на местно производство, което подкрепя тезата им за наличието на подобни центрове.

Освен това намерихме и сигурно монетно доказателство, че на мястото на манастира е имало живот и през 4-6 век, но предстои да тепърва да уточним какво точно е имало там, добави още Петрунова.

Сред намерените монети пък е едно брозово мангърче, което датира от времето на султан Сюлейман Втори (1687-1691 г.). "Това е най-важната монета, която според нас датира и загиването на манастира Урвич", заяви Николай Овчаров. Той добави, че монетата е намерена в трапезарията, дълга 12 метра. Изследвани са още кухня с огромно огнище и складови помещения.

Намерените находки дават основание на археолозите да смятат, че манастирът е съществувал между 15 и края на 17 век, началото на 18 век.

Според археолозите, най-вероятно манастирът е унищожен след австрийските нашествия срещу Османската империя в края на 1680 година. Те предполагат и че след тези събития оцелелите монаси са се преместили от другата страна на реката, където мястото е по-закътано и където днес се намира Кокалянският манастир. Именно там са пренесли и много неща от стария манастир - урвишки листове, литература и сребърен съд с форма на кратунка.

Археолозите допълниха, че им предстои огромна работа, разкопките продължават, а очакванията им са да излязат вече и надписи.