През април 1984 г. НАСА изпраща 3300 пчели и една царица в орбита на борда на космическата совалка "Чалънджър", за да установи дали те могат да се адаптират към безтегловността.

Основната цел на екипажа на мисията STS-41-C е ремонтът на спътника Solar Maximum Mission, но астронавтите провеждат и научни изследвания, пише Gry-online.

Първите дни се оказват много трудни за пчелите; в условията на безтегловност насекомите губят ориентация и не могат да определят кое е "горе" и кое "долу" по обичайния начин, като често се удрят в стените на контейнера си.

Въпреки това, насекомите скоро започват да се адаптират към новите условия. След около седмица те са изградили пчелна пита с площ от приблизително 200 квадратни сантиметра.

Структурата на получената пита се различава от тази, която пчелите изграждат на Земята. Макар килийките да са разположени под различен ъгъл, те запазват същата форма и дълбочина, а насекомите ги използват за съхранение на запаси.

Пчелите запазват социалното си поведение

Експериментът показва, че безтегловността не нарушава социалната организация на пчелите. Насекомите продължават да работят заедно, включително при вентилирането на контейнера си.

Повечето от пчелите оцеляват след космическия полет. Пчелата-майка също продължава да снася яйца - общо около 35 по време на експеримента - макар никое от тях да не се развива в нова пчела.

Учените стигат до заключението, че насекомите са способни да се адаптират доста бързо към липсата на гравитация. Експериментът също така показва, че поведението им не зависи изцяло от вродени реакции, свързани със земната гравитация.