Знаете ли, че популярната детска песен-игра "ринги, ринги, рае" всъщност е немска, а изразът означава "в кръг, в кръг, в редичка"? За още немски думи, емигрирали в чужди езици и най-вече в българския съобщава Дойче веле.

Над 6000 немски думи са емигрирали в над 70 чужди езика, при това понякога емигрантите почти са изгубили връзка с родината.

Типичният пример, който дават германските езиковеди в този случай е немската дума анцуг, която е влязла в българския език като облекло за спорт или свободно време. Докато на немски анцуг означава само едно: официален мъжки (по-рядко дамски) костюм.

Миналата година Гьоте-Институтът и Германският езиков съвет проведоха международния конкурс "Емигрирали думи", в желанието си да влязат в дирите на тези 6000 думи. Резултатите са изключително интересни, много забавни, понякога дори абсурдни.

Знаете ли например, че думата шарлатанин също е от немски произход и че освен в българския, тя се използва и персийския - фарси. Ето още няколко примера за немски думи, успешно емигрирали в българския - бормашина, ауспух (в оригинал е ауспуф), шибидах (оригиналното е шийбедах), дюбел, фойерверк... Както чувате - все лексика от областта на техниката в широк смисъл.

Така е и по цял свят - немските думи са навлезли преди всичко в онези области, където германците и Германия са играел авангардна роля - например автомобилостроенето. Най-успешните немски думи по света също са свързани с точните науки и технологии - това са никел, цинк, волфрам и кварц, които се употребяват в десетки езици.

Друга област, доминирана от немска лексика, уви, е военното дело - не само на български, но и на много други езици и до днес се използват немските думи маршал, хинтерланд и блицкриг.

Колкото и да е странно, в българския има доста немски думи, свързани с кулинарията и доброто хранене. Странно, защото инак германците не са известни като големи кулинари. Келнер, вурст, бирфест, шницел.

За шницел и за валс лесно можем да отгатнем как са влезли в българския и в много други чужди езици - все пак, и двете са измислени в немскоезична Австрия.

Миш-маш обаче, едно ядене, което ни изглежда толкова балканско, също идва с немско име. Аналогично изненадващ е и фактът, че българският израз зиг-заг също е немски - в оригинал цик-цак.

Може и да не повярвате, обаче от немски идва и текстът на популярната детска песен-игра ринги-ринги-рае - в превод приблизително: в кръг, в кръг, в редичка.

Шнорхел, айсберг, ерзац, кич - още немски думи в българския и в други световни езици. Циферблат и вундеркинд, лайтмотив и шглагер - още приноси на немския към българския език.

Вече позбарванета дума винтяга, много модна през 60-те и 70-те години, е от немското виндяке - яке срещу вятър.

Както отбелязват авторите на проекта, немски думи навлизат в чуждите езици по следния механизъм. Първо - те запълват празнини в съответния език. И второ - техни носители са странстващите хора, пътешествениците, космополитите. В частност - войниците, германските специалисти, работещи по света, преселниците, германските малцинства.

Отбелязва се още, че немските думи навлизат в чужди езици освен във вече споменатите техническа и военна област, още в административно-бюрократичната лексика, във философията, музиката и футбола - все сектори от обществения живот, където германците са традиционно силни.

Ще завърша с още нещо забавно: в много страни по света хората отглеждат домашните си кучета с немските заповеди "Плац!", "Зиц!" и други - може би просто немският език е удобен за даване на заповеди?