“Съветските” момчета, които не се върнаха от Афганистан

Според руската телевизия, обаче, няколко руснаци все още се намират в Афганистан.

Инвазията на съветските войски в Афганистан вече е факт от четири години, когато 18-годишният тогава, Генадий Цевма от Украйна, получава призовка за армията и е изпратен в Афганистан.

Брат му Сергей, тогава 11-годишен си спомня как цялото село се е събрало да изпрати батко му.

И тогава пристигат двете писма от Афганистан.

В първото пише, че Генадий е обвинен в предателство към родината и обявен за изменник. Във второто се съобщава, че е безследно изчезнал.

“Винаги съм вярвал, че брат ми е жив”, - споделя Сергей. “Чаках с нетърпение мига, когато ще стана войник, за да отида да го намеря”.

Но изтеглянето на войските от “Съветския Виетнам” слага край на мечтата му.

До сега.

В северния афганистански град Кундуз, Никмамат изкарва прехраната си като шофьор – 180 $ на месец, с които да изхранва жена си и трите си деца.

“Съвсем остарях”, споделя Никмамат, или както сега се нарича Генадий Цевма. “Виж, аз съм на 38 години, а приличам на старец. Липсва ми родината!”

Според признанията му пред руската телевизия, той не е дезертирал от армията. Бил е на пост, когато е заспал и е бил заловен от муджахидините.

“Казаха ми: ако приемеш исляма – живееш, ако не искаш, ще те заколим.”

Той все още се страхува да се завърне в Украйна, от страх от военен съд. Сега, след 20 години, се е обадил на брат си Сергей и му е обещал, че въпреки всичко ще се върне един ден.

В Кундуз, също така живее Ахмат. Роден е с името Александър Левенец. Той дезертира от сапьорния батальон, където е служил.

Също като Генадий, и той е приел исляма. Него никой обаче не го чака в родината. Всички от семейството му са починали отдавна.

Тук има жена и две дъщери.

“Ако трябва да съм откровен, нямам желание да се връщам”, казва Ахмат. “Чувствам се афганистанец”.