смърт Лекарите 17 пъти съживявали сърбина Любомир Цебич, след като констатирали клинична смърт. Толкова много на брой “възкресявания” до сега медицината не познава.

В продължение на два дни 64-годишният Цебич, прекарал инфаркт, се намирал между живота и смъртта.

“Изпратиха ме при Бога, но те (лекарите) ме връщаха обратно всеки път, когато заставах пред вратите на апостол Петър”, разказва щастливецът пред вестник "Глас Српски", след като напълно дошъл на себе си. По думите му, главното, което е помнил от действителността по време на особените си преживявания, е гласът на доктора, който казвал: “Любомир, дишай! Любомир, дишай!”

В момента Цебич е изписан от болницата и се възстановява у дома в югоизточния сръбски град Рогатица.

Клиничната смърт е своеобразен преход от живота към смъртта и започва с прекъсване на дейността на централната нервна система, кръвообращението и дишането. При обичайни условия състоянието на клинична смърт при човека е между 3 и 6 минути, след това ако човекът не се събуди, се получават необратими изменения в главния мозък. Постепенно се изтощават запасите от енергия и нервната тъкан умира. От този момент нататък смъртта се определя като биологическа.

Въпросът за задгробния живот за първи път завоюва на Запад популярност след излизането през 1976 година на книгата на доктор Реймонд Моуди “Живот след живота”.

Д-р Моуди събирал в продължение на 10 години информация от около 150 човека, които са преживели клинична смърт или от близки на починали.

Според разказите на първите, това, което се случва в това състояние, е, че умиращият излиза от тялото си и напълно се отделя от него. Този човек често е в състояние да види хората, които са го заобиколили, както и собственото си тяло. Той усещал безболезнена топлота и лекота, сякаш плува. Напълно не е в състояние да въздейства на близките си или да контактува с тях и поради това често се чувства самотен, като в същото време мислите му вървели много по-бързо отколкото, когато бил в тялото си.

Ето няколко такива описания:
•“Този ден беше пронизващо студен, но когато бях в тази чернота, усещах само топлина и пределно спокойствие, каквито някога съм изпитвал… Спомням си, че си помислих: “Трябва да съм умрял.”
•“В мен се появиха великолепни усещания. Не чувствах нищо освен мир, спокойствие, лекота – само покой.”
•“Видях как ме съживиха, това беше наистина странно. Не бях много високо, сякаш бях на някакво възвишение, не много над тях: просто беше възможно да гледам над тях. Опитах се да говоря с тях, но никой не ме чуваше и никой не ме чу.”
•“Не мога до никой да се докосна, не мога да общувам с никой от заобикалящите ме. Това е жестоко чувство на самота, усещане за пълна изолация. Знаех, че съм съвсем сам, само със себе си.”

Понякога хората са способни да преразкажат разговори или да съобщят точни подробности около събития, случили се, докато са мъртви, дори такива в съседни стаи и даже на още по-далечни места.