Днес се състоя официална церемония по полагане сърцето на френския крал Луи XVII в криптата на кралската базилика в Сен Дени край Париж, съобщава Religiabg.com.

Крал Луи XVII е син на Людовик ХVI и Мария-Антоанета, гилотинирана по време на Великата френска революция. Днешният ден съвпада с годишнината от смъртта на 10-годишния крал в затвора в замъка Тампле, където той е преместен след смъртта на своите родители и където умира при загадъчни обстоятелства.

Людовик ХVII живее едва 10 години (1785-1795) и никогда не е бил коронован. Неговият кратък живот преминава не на трона, а в затвора.
Тази трагична фигура в историята на френската монархия и до днес предизвиква интереса на писатели, художници, скулптори.
В началото на Великата френска революция момчето е едва четири годишно. Заедно със своите родители е затворен в Люксембургския дворец, а след смъртта им на гилотината е отведен през 1792 г. в затвора в Тампле, където остава три страшни години.

Революционните власти правят всичко той никога да не излезе на свобода и Луи XVII умира в затвора на 8 юни 1795 г. - според официалната версия, от туберкулоза.
Тялото на момчето е погребано тайно, а доктор Пелетан, направил аутопсията, поставя в кристална стъкленица със спирт сърцето му, като сърце на наследник на кралския престол.

Над два века се вихрят полемики за автентичността на това сърце. Стъкленицата се предава из цяла Европа от ръка на ръка и се връща в Сен Дени (в семейната гробница на династията на бурбоните) едва през 1975 г.

В крайна сметка ДНК анализ, направен през април 2000 година, доказва, че действително става въпрос за сърцето на Луи XVII.
Две неща дават основание да се смята, че това наистина е сърцето на Луи: историческото разследване и ДНК анализът.

Преди днешната церемония по пренасянето бе отслужена меса в "църквата на френските крале" Сен-Жермен-Локзеруа, разположена недалеч от Лувъра.
На днешното тържествено пренасяне в Сен-Дени бяха поканени много монаршески фамилии от Европа.

Тези тържества не демонстрират роялистски настроения; те са символ на приемането от всички французи на собствената им история, независимо от техните политически убеждения, заяви принц Карл Емануел Бурбон Пармски, главен организатор на днешната церемония.