На 30 септември - деня на кончината на Св. Йероним, превел Библията на латински, се отбелязва Международният ден на преводача.

Той е повод да си припомним, че славянската азбука възниква, за да направи достъпно за славяните Светото писание и че нейните създатели - Светите братя Кирил и Методий, покровители на Европа, правят първите му преводи на говорим от славяните език.

Традицията на Светите братя и техните ученици е продължена и през Възраждането. Редица български литератори и просветители са и преводачи. Страната ни има великолепни майстори в изкуството на превода.

Част от тях се събраха на пресконференция в навечерието на празника, съобщава БНР.

"Нека си представим как ще си пият лекарствата хората или как ще използват вносната си битова техника, ако нямат указания на български - каза Рада Шарланджиева, преводач на художествена литература от английски.

- Или какво ще стане в съда, ако хората там говорят на различни езици. Възможна ли е високата политика без превода? И как би изглеждала нашата култура без художествения превод?"

"Нашият труд обаче все още не е намерил своята регламентация - посочи Мариана Хил, председател на Асоциацията на преводачите у нас. - Няма закон, който да вкара превода в едни професионални рамки." А това отговорно и трудно изкуство със сигурност заслужава адекватна регламентация.

С бума на преводната литература в годините след падането на Берлинската стена за съжаление станахме свидетели на неточни, а дори и нечетивни преводи поради използването на неопитни преводачи, съгласни да работят срещу ниско заплащане.

"В Европа въпросът отдавна е решен - за да бъдеш професионален преводач, ти трябва да си завършил магистратура по превод" - поясни Рада Пангелова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалните преводачески агенции.