Затрупаните в продължение на седмици миньори в Чили са били на крачка от канибализъм.

Това става ясно от книгата „33-ма мъже", в която е описана историята на работниците, прекарали дни наред под земята. Автор е журналистът Джонатан Франклин, който е провел интервюта с всеки един от тях, съобщава АФП.

В книгата се посочва, че под влияние на силния стрес, липсата на нормални условия на живот и страха от несигурното оцеляване, идеята за изяждане на тези, които ще се предадат първи, е била съвсем реалистична.

Трябваше да изляза от там. Как? Мислех за това кой ще рухне пръв и след това започнах да обмислям дали ще мога да се храня от трупа му. Уверявам ви, не бях обезумял. Просто бях уплашен, споделя част от спомените си единият от затрупаните работници Марио Сепулвед.

Пред журналиста част от другите миньори са разказали още, че са обмисляли и да сложат край на живота си. Подобни идеи са били обсъждани преди спасителните екипи да успеят да осъществят контакт със затрупаните и да им изпратят провизии.

Припомняме, 33-ма миньори бяха блокирани на около 700 м под повърхността на земята след като входът на мина за добив на злато и мед се срути на 5 август 2010 г. край Копиапо. Седемнайсет дни по-късно бе установено, че те са живи и се намират в подземно укритие, снабдено със запаси вода и храна.

В мината беше монтирана хидравлична система за пробиване на широка шахта, през която да бъдат извадени миньорите. Спасителната операция по изваждането на работниците започна на 12 октомври.