Седемнадесет процента от храната, достъпна за потребителите по целия свят през 2019 г., или почти 1 млрд. тона, е била изхвърлена от домакинствата, търговците на дребно, институциите и хотелиерството, много повече, отколкото се предполагаше преди. Това обявиха от ООН, цитирани от "Франс прес".

"Мащабът на проблема е просто огромен", подчертава Ричард Суонъл, директор по развитието в Програмата за действие за отпадъците и ресурсите (WRAP), която е с нестопанска цел и е съавтор на специален доклад.

"Това е скъпо от екологична, социална и икономическа гледна точка", настоя той.

Ако цялата изхвърлена храна бъде опакована в 40-тонни контейнерни камиони, паркирани от край до край, те ще обиколят Земята седем пъти, каза той.

Междувременно близо 700 млн. души си лягат гладни всяка вечер според изчисленията на ООН.

Освен огромния обем, докладът оспорва и два широко разпространени възгледа за това къде са концентрирани хранителните отпадъци както между страните, така и в тях.

"Досега хранителните отпадъци се разглеждаха като проблем на богатия свят", посочи съавторът Клементин О'Конър, експерт в Програмата на ООН за околна среда по Програмата за устойчиви хранителни системи.

"Нашият доклад показва, че за всяка страна, която е измерила изхвърлянето на храна, изхвърлянето на храна от домакинствата е глобален проблем", уточни тя.

От 121-те килограма храна на потребителско равнище, изхвърляни всяка година за всеки човек на планетата, повече от половината - 74 килограма - се изхвърлят от домакинствата.

Докладът обхваща три четвърти от човечеството и 54 страни - бедни, със средни доходи и богати - с достатъчно добри данни, за да осигурят солидни констатации, казват авторите.

Той е и първият, който се фокусира изключително върху това, което се случва с храните на потребителско равнище, а не върху храна, загубена по време на производството, съхранението или дистрибуцията.

Полученият индекс на хранителните отпадъци е предназначен да помогне на страните да вземат мерки за проблема в рамките на своите граници, което също може да помогне за ограничаване на глобалното затопляне.

"Ако загубата на храна и изхвърлянето бяха страна, тя би била третият по големина замърсител с парникови газове на планетата", отбеляза Суонъл.

"Трябва да поправите хранителната система, ако ще поправяте климатичните промени, а един от ключовите приоритети в хранителната система е справянето с отпадъците", добави той.

Въпреки че усилията за избягване на разхищаването на храна се увеличават, остава проблемът какво да се прави с какъвто и да е останал неизползван или неизползваем биоотпадък.

Едно от местата, на които не бива да отиде, са депата, където се отделя мощният парников газ метан и не служи за продуктивна цел, подчертават авторите.

"Абсурдно е, че не сме се справили по-добре с това", настоява Мартина Ото, ръководител на градовете в Програмата на ООН за околната среда и сътрудник по написването на доклада.

Има много алтернативи за погребване на биоотпадъци, включително даряване на храна, която все още е годна за консумация, преработката ѝ за фуражи за животни, компостиране и производство на биогаз.