В недрата на земята под националния парк Yellowstone в САЩ се намира огромна камера с магма. Магмата и вулканичните действия са отговорни за гейзерите и горещите извори в района, които правят парка една от най-големите природни забележителности в САЩ.

Според учените от НАСА обаче тези белези вещаят нещо друго - под парка Yellowstone се намирала една от най-големите природни заплахи, които поставя под въпрос бъдещето съществуване на цялото човечество. Под парка има супервулкан!

След като учените от НАСА разбират за реалната заплаха, агенцията започва да търси решение - какво може да се направи, ако супервулканът се събуди и постави под риск бъдещето на цивилизацията ни, информира БиБиСи.

Браян Уилкокс работи в лаборатория за реактивни двигатели в Технологичния институт в Калифорния. Той е бил и част от консултативен съвет в НАСА по планетарна защита, изследващ защитата на Земята от астероиди и комети. "По време на това проучване стигнах до извода, че заплахата от изригването на супервулкан е значително по-голяма от това на Земята да падне астероид или комета", обяснява Уилкокс.

На планетата ни има около 20 известни супервулканa. Средно веднъж на 100 000 години на Земята има сериозно изригване на такъв вулкан.

Проблемът пред човечеството идва от това, че огромните количества дим и пушек могат да предизвикат вулканична зима - пушекът обхваща атмосферата на планетата и не допуска слънчевите лъчи. Основният проблем на хората тогава ще бъде свързан с препитанието и отоплението. През 2012 година ООН прави проучване, според което ако настъпи подобна вулканична зима, запасите от храна на Земята ще стигнат за малко повече от 70 дни.

След като разгледали проблема, учените от НАСА стигнали до извода, че най-логичното решение следва да бъде супервулканът да бъде охладен. Според учените генерирането на топлина и летливи газове в земните недра под парка рано или късно ще достигне лимита си и тогава експлозията ще бъде неизбежна.

Според НАСА ако не се намери начин голямото количество генерирана топлина да се изведе от вулкана, може и да не се стига да взрив. Към момента около 60-70% от топлината минава през пукнатини и се охлажда от водата в парка. Според учените от НАСА е достатъчно топлопреминаването да се увеличи с малко, за да се избегне експлозия, която може да има катастрофални последствия. Въпросът е как?

Снимка 308348

Източник: iStock

Първата възможност - да се увеличи количеството на водата в супервулкана. Но, погледнато практически, ангажирането и убеждаването на политиците в необходимостта от подобна инициатива звучи невероятно.

Според Уилкокс може да се потърси решение в изграждането на голям аквадукт в планинските райони на парка. Тази опция обаче била много скъпа и изисквала голям капацитет от воден ресурс. "Хората имат отчаяна нужда от вода по целия сват. Проект като този, в който водата се използва единствено за охлаждането на супервулкан, звучи доста противоречиво", допълва ученият.

Вместо това от НАСА са замислили съвсем различен план. Втората възможност според тях е да се пробие 10-километрова дупка надолу в супервулкана и чрез нея да се изпомпва водата под високо налягане. След това водата ще циркулира и ще се охлажда. Водата ще се връща във вулкана при температура от 35 градуса по Целзий, извличайки топлината от вулкана. Така със всяка циркулация вулканът щял да се охлажда. Този проект ще струва на САЩ около 3.46 млрд. долара. Този проект можел да се съчетае и с изграждането на електроцентрала, която да захранва целия район с електричество много години напред.

Снимка 308352

Източник: iStock

Според Уилкокс обаче пробиването на такава дупка в супервулкан не е лесна работа. Има риск по този начин да се задейства изригването, а целта на целия проект е именно това да се предотврати.

"Най-важното е да не направим повече поражения. Ако пробием дупката в горната част на камерата с магма и се опитаме да я охладим оттам, това би било много рисковано. По този начин "капачката" на магмената камера ще стане по-крехка и може да се счупи". Всичко това би довело да изригването на вулкана.

Решението на този проблем Уилкокс вижда в това камерата с магма да бъде пробита отдолу, започвайки извън границите на Националния парк Yellowstone. По този начин топлината ще се извлича от долната страна на камерата с магма и няма да има вероятност тягата да достигне и да разруши върха ("капачката") на камерата, което е най-притеснително.

Осъществяването на такъв проект обаче изисква време. Много време. Уилкокс признава, че приживе мозъците зад този проект никога няма да разберат дали предприетите действа са успешни и дали наистина охлаждането ще забави или предотврати избухването на вулкана.

Охлаждането на супервулкана щяло да става с по един метър годишно. Докато вулканът стане една студена скала ще трябва да изминат десетки хиляди години. Макар и да не е нужно магмата под парка да замръзва, за да се достигне до точката, в която вулканът не представлява опасност за човечеството, няма никаква гаранция, че усилията ще бъдат успешни. Първите очевидни резултати щели да бъдат ясни след стотици, а може би и хиляди години.

Снимка 308351

Източник: iStock

В общ план обаче предотвратяването на катастрофа с такива мащаби оправдава подобен дългосрочен проект, споделя Уилкокс. "С такъв проект се дава началото на процеса. Главната текуща полза в ежедневието ни ще бъде голямото количество електричество, което ще се произвежда", допълни ученият.

Учените от НАСА са сигурни, че подобен план може да се приложи за всеки активен супервулкан в света. Изследователите се надяват и че подобни планове ще насърчат бъдещи дискусии по темата, които могат да допринесат за по-практични дебати за справяне със заплахата.

По думите на Уилкокс хората са реагирали на идеята за защита от супервулкан по същия начин, по който са реагирали и за идеята за спасяване на планетата от астероид за първи път. Според ученият преди години хората си мислили, че човечеството не е узряло достатъчно, за да измисли начин за предотвратяването на заплахата от астероид. Но се оказало, че проблемът имал инженерно решение, което да накара астероидите да пропускат Земята. Решението се оказало лесно, въпреки мнението на хората.

В този случай, както и когато става въпрос за супервулкан, решението изисква световната научна общност да инвестира и насърчи "големите мозъци" да потърсят решение. "Колкото по-рано, толкова по-добре", подчертава Уилкокс.

Супервулканът, намиращ се под националния парк Yellowstone в САЩ, изригва приблизително на 600 000 години. От последното му изригване до сега са изминали около 600 000 години. "Може би трябва да седнем, да си помислим и да си вземем поука", заключи Браян Уилкокс.