Храсти и треви се повяват около връх Еверест и изобщо в Хималаите, което е един от най-бързо затоплящите се райони на планетата, пише "Гардиън".

Въздействието върху водните запаси на малкото, но значително увеличаване на растителността между височината над морското равнище, над която не могат да растат гори, и снежната линия, все още не е известно, но би могло да увеличи наводненията в обширния хималайски регион Хиндукуш, който обхваща 4,2 млн. кв. км и подхранва 10-те най-големи речни системи в Азия и снабдява с вода 1,4 млрд. души.

Учените са използвали сателитни данни, за да идентифицират увеличаването на растителността в непристъпната най-висока субнитална зона (позволяваща растеж на растения), съставена от треви и миниатюрни храсти със сезонен сняг. Тази екосистема е известна, но може да играе решаваща роля в хидрологията на региона, като покрива между 5 и 15 пъти площта на постоянните ледници и сняг в региона.

Изучавайки изображения от 1993 до 2018 г., предоставени от сателитите на НАСА Landsat, изследователите от Университета Ексетър са измерили разпространението на растителната покривка в четири височинни категории от 4 150 до 6000 метра надморска височина.

Топенето на хималайските ледници се е удвоило от началото на века, като през последните четири десетилетия е изгубен повече от една четвърт от целия лед. Изследванията показват, че хималайските екосистеми са силно уязвими от генерираните от климата промени в растителността.

"Направени са много изследвания на топенето на леда в Хималайския регион, включително проучване, което показа как скоростта на загубата на лед се удвоява между 2000 и 2016 г.", изтъква д-р Карен Андерсън от Института по околна среда и устойчивост в Ексетърския университет.

"Важно е да наблюдаваме и разбираме загубата на лед в големите планински системи, но субниталните екосистеми покриват много по-голяма площ от постоянния сняг и лед, а ние знаем много малко за тях и как те намаляват водните запаси", допълва д-р Андерсън.

Все още не е известно как повече растителност може да повлияе на водните запаси, но проучванията за увеличената растителност в Арктика установяват, че те имат затоплящ ефект в околния пейзаж, като растенията поглъщат повече светлина и затоплят почвата.

"Това би било лоша новина за Хималаите", подчерта Андерсън, допълвайки: "Субниталната зона е мястото, където се задържа сезонен сняг и ако е по-топло ще получите бърза хидрология - по-бързи темпове на топене и повишен риск от наводнения."

Но Андерсън подчерта, че повече растителност може всъщност да не увеличи риска от затопляне и наводнения в Хималаите, като единственото проучване в региона, в Тибет, е установило, че водата в растенията, която се изпарява през листната им повърхност, в действителност е оказала охлаждащо влияние.