575,28 лв. е месечната издръжка на човек в страната, а за София - 750,83 лeва, по изчисления на КНСБ.
За едно лице от 4-членно домакинство издръжката на живот е 575,28 лева, което прави нужни 2301 лева на домакинство.

Това стана ясно от думите на президента на КНСБ Пламен Димитров въз основа на проведеното от синдиката наблюдение на потребителските цени и издръжката на живот за септември 2017.

Според изчисленията на КНСБ, брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с 2 деца, трябва да е минимум 1 474 лева. По официалните данни за третото тримесечие на 2017 г., отчитат средна работна заплата за страната от 1037 лв. Това е с близо 30% по-ниска от необходимите средни стойности за издръжка.

Необходимите пари за издръжка на живота за 4-ри членно домакинство в София са 3 003,32 лв. Брутната работна заплата за 2-ма работещите родители с 2 деца, живеещи в столицата трябва да бъде не по-ниска от 1 924 лв., отчитат от КНСБ.

От началото на годината темповете за издръжка нарастват, което означава, че инфлацията бавно се връща. Това е здравословно за икономиката, коментира още Димитров.

Този темп на издръжка нараства с 2,9% на годишна база. За последните 10 години издръжката на живот е нараснала с 38,8%.

45% от домакинствата са с общ доход на едно лице от линията на бедност до необходимите средства за живот.

25% са с доход над издръжката за едно лице. 30% са до линията на бедност. 75% са домакинствата с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота.

Основната причина за поскъпването на живота са храните, които поскъпват с 4.4% на годишна база. Като втори фактор за увеличение на цената на живота са по-скъпите от 1 юли цени на природния газ, на парното (около 3%) и на енергоносителите (средно 1.5%).

Режиините за поддържане на жилище, за отопление, осветление, вода достигат годишен ръст от 4.8%, отчитат от КНСБ. Разходите за услуги за образование и автомобилните бензини и горива се отчита ръст съответно от 2% и 4.2%.

Плавното увеличение през последните три години на заплатите доведе намаляване на разликата между общия доход и издръжката за живота. Размерът на общия доход представлява около 78.5 % от необходимите средства за издръжка за живот.

Изоставането на общия доход е почти два пъти по-ниско от необходимите средства за издръжка на живота във Видин, Търговище, Кърджали, Сливен, Разград.

Според НСИ 30% от домакинствата са с общ доход на 1 лице под издръжката за бедните домакинства (до 314 лева официална линия на бедност), или близо до 2 мил. 165 хил. лица.

45% от домакинствата са с общ доход на 1 лице от Линията на бедност до необходимите средства за живот (или около 3 млн. 250 хил. лица).

25% от домакинствата са с общ доход на 1 л. над издръжката на живот (575 лв.), а това представлява около 1,8 млн. лица.

Увеличаването на издръжката на живота не може да се компенсира и при този ръст на доходите, особено при нискодоходните групи.

Около 75 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Устойчиво се запазва високия относителния дял на бедните лица, различията се задълбочат между различните регионите в страната.

Доходите от труд нарастват, но това не се отразява на благосъстоянието на работещите българи.

Плоският данък генерира повече оставане на доход у тези, които получават повече, отчитат от КНСБ.