29 млрд. евро за България - много пари с много въпросителни

Министерството на финансите публикува разбивка на средствата, които страната ни ще може да получи по приетата в Брюксел Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 година.  Очаква се за България да бъде осигурено финансиране от около 29 млрд. евро - близо два пъти (с около 13,3 млрд. евро повече) спрямо пакета за отиващия си период (2014-2020 г.).

Тук обаче възникват редица въпроси.  

Според финансовото ведомство по предварителни изчисления и прогнозни данни 12,3 млрд. евро са планирани да дойдат от Инструмента за възстановяване "Следващо поколение ЕС", като според финалното споразумение по-голямата част от тях (7,7 млрд. евро) ще са под формата на безвъзмездни средства.

Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,23 млрд. евро) и на Фонда за справедлив преход (общо 1,2 млрд. евро). Страната ни ще има право на допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика - 656 млн. евро, и за развитие на селските райони - 188 млн. евро. Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4,55 млрд. евро.

От програмите и фондовете в МФР 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква България да получи 16,7 млрд. евро.

От Министерството на финансите твърдят, че България е успяла да защити ключовите си интереси и да излезе от преговорите с повишен национален пакет по приоритетната за страната Кохезионната политика, като е договорен национален пакет, надвишаващ с 597 млн. евро този от настоящия програмен период.

Борисов огласи "основание" да му се иска оставката: 29 млрд. евро за България

В новия бюджет на ЕС за България са отделени 1 млрд. евро повече

"По този начин България е сред малцината, които ще получат увеличение и то в максимален размер от 7 процента. Като най-голямо постижение в преговорите по МФР следва да се отличат договорените на най-високо политическо равнище, безпрецедентни за България до момента, допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро. Те са за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика (КП), предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони.

Също така, за 2021-2026 г. в КП има запазване на т.нар. "правило номер 3", даващо по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити", пише в съобщението на финансовото ведомство.

Другата подробност е че директните плащания и пазарните мерки на ОСП също нарастват с около 305,5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети.

Министерството на финансите подчертава, че на финалната част от преговорите е договорен по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат - приоритет, които системно е отстояван от България.

"По отношение на изменените настоящи и нови собствени ресурси бе постигнато съгласие, което представлява балансиран и справедлив компромис. Конкретно, като положително развитие за страната ни следва да се отбележи включването на корекционен механизъм, отчитащ благосъстоянието на държавите членки, и  гарантиращ намаляване на вноските на България по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки. Запазва се положителният нетен баланс и през следващия програмен период", твърдят от финансовото министерство.

Неяснотите в този иначе обнадеждаващ финансов баланс са няколко. На първо място има ли някакво разпределение на общата сума от около 29 млрд. евро по години за периода до края на 2027-а?

На второ място каква е проектната готовност на държавата ни за кандидатстване по отделните програми, по които ще получава заеми или грантове?

На трето място какъв е делът на националното финансиране в проектите, които ще могат да кандидатстват за грантове. Това е важно, защото колкото е по-голям делът на съфинасирането, толкова по-големи ще са финансовите ангажименти на държавната хазна за осъществяването на проектите, които ще могат да получат грантове.

Досегашната практика в повечето от случаите е, че при изпълнението на всяка фаза от проекта той се финансира с национални средства, които в последствие се покриват напълно или частично с грантове от ЕС.

Не на последно място засега без отговор остава въпросът за каква част от въпросните 29 млрд. евро страната ни може да кандидатсва веднага след като многогодишната финансова рамка бъде валидирана от Европейския парламент и за каква ще трябва да чака Европейската комисия да набави пари.

Неясно остава и какви ще са финансовите ангажименти на България към ЕС за периода 2021-2027, за да получим макар и най-обща представа за размера на нетното финансиране, което ще получи страната ни.