Националният съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) отправи към вицепремиера Бъчварова обръщение, в което са посочени десет предложения на бизнеса към правителството, подбрани сред многобройните идеи на предприемачите по признак „най-много потърпевши".

Според бизнеса те ще са от полза за постигане на по-добра среда за развитие на предприемачеството.

І. Такса битови отпадъци да се определя на база генерираните отпадъци.
В съответствие с промените в Закона за местните данъци и такси е изготвен и внесен в Министерския съвет проект на Методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на таксата за битови отпадъци по закона за местните данъци и такси. Проектът на Методика е изготвен от работна група с участието на бизнеса и общините. С приемането й ще се постигне справедливо въвеждане и прилагане в практиката на принципа „замърсителят плаща" - нещо, към което сме се стремили в продължение на години и което ще ни доближи до добрите европейски практики.

ІІ. Да се преустанови въведеното като антикризисна, временна мярка задължение на работодателите да заплащат първите 3 дни болничен на работника (чл. 40, ал. 5 от КСО) и да се възстанови предишното положение.

ІІІ. Да отпадне допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. клас) и за работещите по трудово правоотношение, по аналогия с нормите за служебно правоотношение.
Приемането на такова предложение, освен премахване на анахронизъм без аналог в европейските страни, ще създаде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители, чието наемане е препятстватно понастоящем от по-високите разходи за труд, които от своя страна са икономически необосновани.

ІV. Служебно вписване на годишни финансови отчети в Търговския регистър, след като са предадени в НСИ / НАП.
Разрешаването на този проблем се състои в отмяната на задължението за обявяване, което може да се реализира чрез отмяна на т. 1 от чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството и на раздел XX от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

След като в НАП и НСИ се представя финансовата информация за търговеца в съответните срокове, е неясна необходимостта да се подава финансов отчет и в Търговския регистър към АВп.

V. Да се преустанови зачитането за трудов стаж по отношение на правото на платен годишен отпуск.
Когато работничка или служителка ползва отпуск за бременност и раждане (по чл. 163 от КТ), отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164 от КТ), това време се зачита за придобит трудов стаж, респ. се придобива право на платен годишен отпуск за периода, в който е ползван отпуск на посочените основания, без ефективно да е престиран труд. Т. е. придобива се право на редовен платен годишен отпуск на основание, че е ползван друг отпуск.

VІ. Да отпадне изискването за представяне на свидетелства за съдимост.
Това предложение се основава на Закона за електронното управление (чл. 2, ал. 1), по смисъла на който административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.

VІІ. Удостоверение за липса на задължение от НАП да става служебно.
Аргументите за това предложение са аналогични на изложените в предходната точка.

VІІІ. При договарянето на минималните осигурителни доходи да се прилага швейцарското правило за база и резултат там, където няма споразумение.
След като т. нар „швейцарско правило" е норма при индексирането на пенсиите, т.е. на изхода на системата, логично е същото правило да се прилага и при определянето на базата за размера на осигуровките, т. е. на входа на системата. По този начин ще се постигне по-адекватна обвързаност на плащанията по отношение на икономическите дейности, за които няма постигната споразумение между синдикати и работодатели.

ІХ. Договаряне на минималната работна заплата по икономически дейности.
Размерът на минималната работна заплата следва да се определя чрез договаряне между социалните партньори на диференцирани стойности на МРЗ по икономически дейности. Административното повишаване на доходите оставя много от работната сила, особено нискоквалифицираните работници, извън пазара на труда. Основната цел на политиката на пазара на труда не трябва да бъде изкуственото покачване на доходите на нископлатените работници, а повишаване на заетостта - нископлатеният труд има своите социални измерения, но липсата на труд може да има катастрофални последствия както за икономиката, така и в личен план. Административното определяне на все по-висока МРЗ, при липса на икономически предпоставки и договореност между синдикати и работодатели не отчита финансовото състояние на отделните фирми и съсипва малките и средните предприятия в редица икономически дейности и общини.

Х. Да се въведе понятието „микросубект" в Закона за счетоводството.
Микропредприятията разполагат с ограничени ресурси, с които да изпълнят високите регулаторни изисквания. Ако няма специални правила за микропредприятията, за тях се прилагат правилата, които важат за малките  предприятия. Тези правила налагат върху тях административна тежест, която е непропорционална на тяхната големина и следователно създават относително по-тежки условия за микропредприятията в сравнение с другите предприятия. Ето защо съгласно разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС е възможно държавите-членки да освобождават микропредприятията от някои задължения, приложими за малките предприятия, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях.

Предлагат се критериите за определяне на едно предприятие като микросубект по Закона за счетоводството да бъдат граничните от Директивата, а именно да отговаря най-малко на които и да е две от следните три условия:
обща балансова стойност - до левовата равностойност на 350 000 евро;
годишен оборот - до левовата равностойност на 700 000 евро;
среден брой на наетите лица през финансовата година - до 10.

Следвайки директивата, се предлага микросубектите да бъдат освободени от някои задължения, вменени им по Закона за счетоводството, а именно: съставяне на доклад за дейността; предоставяне на информация по „Предоставени аванси и натрупани приходи" и по „Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди"; съставяне на бележки към финансови отчети; публикуване на годишните финансови отчети. В допълнение към изложеното предлагаме микросубектите да изготвят само съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. По този начин от облекченията ще се възползват близо 90% от регистрираните в Република България търговци.