Актуализацията на Закона за държавния бюджет за 2020-та може да се нарече схема за оцеляване на държавата. В ситуация на непредвидимо развитие на епидемията както у нас, така и по света, философията, която правителството предложи при приетата актуализация, е единствено възможната. Та обезпечава функционирането на държавните институции - администрация, пенсионна и здравна система, отбрана и сигурност, чието финансиране е гарантирано - и на възмездната подкрепа, която ще бъде предоставена както за гражданите, така и за фирмите. Предложенията на опозицията имат за цел да добавят към правителствените мерки и такива, които са свързани с безвъзмездна помощ. Но такава безвъзмездна помощ сериозно застрашава не само финансовата обезпеченост на държавните институции, но и финансовата стабилност на държавата като цяло.

На практика актуализацията на параметрите на държавния бюджет са изчислени въз основа на очакваните поражения от извънредното положение, с идеята, че то ще действа до средата на месец май. При такава хипотеза правителството е заложило свиване на приходите от 2.44 млрд. лева и над 1 млрд. лева увеличение на разходите за допълнителен трансфер към бюджета на общественото осигуряване. Плюс още 77 млн. лева повече за обслужване на допълнителния дълг, който правителството смята да вземе, първо, за да покрие очертаващия се при този вариант бюджетен дефицит от 3.51 млрд. лева и второ, за да финансира увеличението на капитала на ББР със 700 млн. лева за гарантиране на фирмени заеми и за осигуряване на безлихвени кредити за гражданите, които са останали безработни по време на кризата. Или общо 4.21 млрд. лева. За целта правителството ще може да емитира дълг до 10 млрд. лева.

Всички нови числа в актуализирания бюджет са реални, ако извънредното положение у нас и в основните ни търговски партньори приключи до средата на месец май. Но, ако то продължи до средата на лятото, тогава свиването на бюджетните приходи и увеличаването на бюджетните разходи ще е двойно по-голямо и дефицитът ще надхвърли 7 млрд. лева. Толкова ще е допълнителната сума на дълга, с който трябва да се финансира този дефицит. Затова правителството е поискало увеличение на лимита на дълга със 7.8 млрд. лева - от 2.2 млрд. лева, на до 10 млрд. лева, а не с по-малка сума. Добре е да уточним, че дори правителството веднага да вземе максималния размер на разрешения му дълг, то не може да харчи парите от него само в рамките на 4.21 млрд. лева, колкото е санкционираната в актуализирания бюджет сума - 3.51 млрд. лева за покриване на дефицита и 700 млн. лева за Българска банка за развитие.

За по-сериозни щети от кризата в бюджетните приходи и разходи управляващите разполагат с така наречените бюджетни буфери - например могат да свият част от капиталовите разходите 2.88 млрд. лева и/или да ограничат разходите за отбранителните нужди на страната - 1.45 млрд. лева. И към двата инструмента обаче трябва да се прибягва в краен случай, защото те директно са свързани със стимулиране на бизнеса ни - доколкото корабите за военноморския флот и част от машините за сухопътните войски ще се правят у нас.

Към фискалния резерв от 10 млрд. лева с използваема част от 5 млрд. лева не само, че не трябва да се прибягва, но е добре да се ползват всички открили се възможности за увеличаването му, защото, както обяви финансовия министър Владислав Горанов, този резерв е единствената гаранция за платежоспособността на държавата и за потенциала й да изпълнява законово вменените й функции на кредитор от последна инстанция. Загубим ли фискалния резерв - губим всичко.

На целия този фон опозицията от БСП предлага, освен разработените от правителството мерки, да се предостави на хората, загубили работа и на свободните професии, безвъзмездна еднократна помощ от една минимална работна заплата плюс дължимите към нея данъци и осигуровки или 725 лева. Според тях бюджетният разход за това ще е 915 млн. лева. Да видим какво става, ако след хипотетичното влизане в сила на подобна мярка от април, епидемията продължи до края на юни? Нали за всеки месец лицата, получили уж еднократно 725 лева, пак ще искат по една минимална заплата и е сигурно, че БСП ще се превърне в политически лидер на техните претенции. Април, май и юни по 915 млн. лева това са общо 2.75 млрд. лева допълнителни разходи и дефицит над вече планирания от 3.5 млд. лева или общо 6.25 млрд. лева. А ако се окаже, че заради удължаване на сроковете на карантината базовият дефицит (без разходите от мерките на БСП) се удвои? Тези допълнителни 2.75 млрд. лева могат да стопят всички заложени буфери и страната ни да бъде изправена пред реална опасност от ликвидна криза Ще рече, че целият лимит на дълга до 10 млрд. лева ще бъде изяден, всички буфери употребени и ще се посегне към фискалния резерв. И това само по една уж антикризисна мярка.

Тук трябва да кажем и кои са тези самонаети хора. Да, сред тях безспорно има много такива, които едвам свързват двата края, но самонаети са и адвокати, и лекари, и музиканти, и артисти с хонорари достигащи средномесечно 5000 лева. На тях ли държавата трябва да помага с една минимална работна заплата? Звучи обидно както за даващия, така и за приемащия подобно подаяние.

Вместо подобни безвъзмездни схеми правителството предлага всички загубили работата си да могат да получат до 1500 лева безлихвен кредит за всеки месец на действие на извънредното положение. При това, според последните дебати в Народното събрание, тези заеми ще са пет или десет годишни с три или пет годишен гратисен период по главницата. Лихва въобще няма да се плаща.

И сега да си представим, че извънредното положение продължи до края на юни. Загубилият работата си човек взема заеми за три месеца - общо 4500 лева. След което по тях няма три години никакви задължения. През този период той би трябвало да може да си намери някаква работа, която да му позволи след третата година да има доходи, с които да плаща по 187.5 лева на месец, за да погаси кредита до края на петата година. При десетгодишен заем с петгодишен гратисен период условията са в пъти по-облекчени. И за тази мярка правителството заделя 200 млн. лева, които да осигурят капиталовото й покритие в ББР. Забележете при мярката на правителството имаме 200 млн. лева бюджетен ангажимент, гарантиращ по 1500 лева на месец на загубил доходите си човек, срещу задължението му да ги връща след три или пет години. Задължението за връщане на парите ще стимулира активността на хората да си търсят работа, което е добре за пазара на труда.

А при мярката на БСП имаме 915 млн. лева бюджетен ангажимент, гарантиращ еднократен безвъзмезден доход от 725 лева на загубил работата си човек, при предложената мярка от БСП. Нека всеки реши кое е по-добре за интересите на хазната, за интересите на отделния човек и за интересите на фирмите в период на криза.

Що се отнася до бизнеса, до дни банките ще приемат схема, при която всички редовни длъжници няма да плащат лихвите и главниците по заемите си за периода от 1 март 2020-та до края на годината. При подобна схема за времето на този мораториум, жизнеспособния бизнес би трябвало да може да се реорганизира и да започне да работи така, че да възстанови дейността си и да обслужва задълженията си.