Увеличава се броят на фирмите, които изпадат в производство по несъстоятелност. Тенденцията е негативна, заяви синдикът Веселин Георгиев, по време на пресконфереция в БТА при представяне на новосъздадената Асоциация на синдиците в България (АСБ).

Според колегата му Димитър Тодоров, бройката не е показателна. Показателно е каква част от откритите производства биват спирани, когато няма никакви налични средства. При сегашното законодателство има възможност от подаването на молбата дружеството да е било източено. Изключително малко предприятия у нас, за които има открита процедура по ликвидация, завършват с производство по оздравяване.

Създава се единен регистър на продажбите, извършвани от синдиците в България, заяви председателят на Асоциацията Мария Шукерова.

Предстои да бъде създаден етичен кодекс на синдика, съобщи Шукерова. Производствата по несъстоятелност са ориентирани към бизнесклимата. Асоциацията ще се опитва да участва в нормотворческия процес, да уеднаквява добрите практики, което ще стане с Етичен кодекс.

Регистърът за продажби ще бъде подобно на регистъра, който имат Частните съдебни изпълнители. Идеята е хората да бъдат информирани. Да бъде отделено движимото от недвижимо имущество, клиентът да бъде по-добре ориентиран, обясни Шукерова.

В България има около 250 синдици. Това са хора, които имат и друга работа, това е дейност, не професия, уточни водещият пресконференцията Кирил Вълчев. Не всички от регистрираните синдици упражняват правоспособността си. Всеки синдик има различен брой производства.

Синдикът Димитър Тодоров обясни, че търговската несъстоятелност има важно значение за бизнесклимата в страната. Тя предопределя интереса на чуждестранните инвеститори.

Основна фигура в търговската несъстоятелност е фигурата на синдика - той трябва да следи за състоятелността на процедурата, до каква степен тя отговаря на добрите търговски практики и защитава правата на инвеститора. Синдикът трябва да се грижи за интересите на предприятието, служителите, инвеститорите.

Асоциацията има за цел така да регламентира елементите от правната рамка, че да бъде ефективна за кредиторите, работниците, собствениците. Сегашната нормативна уредба не позволява достатъчно възможности за евентуално възстановяване на предприятието, което е в производство по несъстоятелност.

Самата дейност на синдика е оскъдно регламентирана, категоричен е Тодоров. Той очаква, че браншовата асоциация ще помогне за създаване на ясна регламентация на правата и задълженията на синдика - професията да е прозрачна, да се ползва с необходимия престиж.

Синдикът Веселин Георгиев акцентира колко съществено се отличава връзката между синдика и икономическата среда и производството по несъстоятелност е съществено. В Лице, което е способно да развие едно успешно предприятие, трябва да има втори шанс, но според синдиците, нормативната база у нас не я позволява.

"Принципът на втория шанс не се е приземил у нас, не е проникнал в средите на кредиторите и на съда. У нас има само цели, средствата не се подбират - да се защитят интересите и на кредиторите и на длъжника. Необходима е обща рамка", обясни Георгиев.

Той призова производството по несъстоятелност да се предотвратява на по-ранен етап. Да се отчитат интересите и на по-широк кръг лица, които не са преки участници - акционери, работници, доставчици на този кредитор. В някои западни законодателства дори при обезпечаване на готова продукция, първи са работниците.

"У нас липсва този поглед в производството по несъстоятелност. Една от причините - синдикът е силно ограничен в дейността си, за това слаломира между интереси и санкции", заяви Георгиев.

"Синдикът може да бъде обект на всякакви отговорности - наказателна, административна, гражданска. Отговорност може да се носи и без вина, и по два пъти - в производство по несъстоятелност и чрез министъра, за действия, които не са извършени", заяви Георгиев.

Синдикът не е регулирана професия. Това създава възможности в самите производства произволът да е правило и мярка. Това е мотивът на членовете на асоциацията, които искат професията и дейността да намерят нормативна регламентация, обясни Георгиев.

Колегата му Тихомир Николов припомни, че на 22 декември 2016 в парламента бяха приети промени в Търговския закон, които минаха без участието на правосъдното министерство.
Една от целите на Асоциацията е да има юридическо лице, което да представлява синдиците в някаква степен пред органите - в МП, МИ. Асоциацията ще се бори и за браншовите права на синдиците, заяви Николов.

Веселин Георгиев веднага даде пример, че при сегашната нормативна база синдикът може да бъде освободен, когато има съмнение, че той нещо ще направи. "Съдът в закрито заседание може да го освободи, с което той губи право да упражнява тази професия. Загуба завинаги на правоспособност липсва в което и да е законодателство по света", категоричен е Георгиев.

От думите на членовете на новата Асоциация стана ясно, че синдикът не може да оздравява, да предлага оздравяване. В България удовлетвореността на кредиторите е 30%, около 5% е удовлетвореността от производствата. В модерните законодателства в чужбина има 80-90% удовлетвореност, обясниха синдиците.

На въпрос има ли критерии, по които да се оценява работата на синдика, Димитър Тодоров обясни, че целта на производството е превантивна. "Реално се сблъскваме с предприятия, които не са действащи и не са били добре управлявани. Продължителността не зависи от дейността на синдика, не може да кажем, че при по-добра работа производството ще свърши бързо. Съкращаването на сроковете е цел в европейско ниво", заяви той.

Запитани за сроковете, в които действат синдиците Тихомир Николов обясни, че синдикът е орган на съда и той работи под надзора на съда, сроковете зависят от самите кредитори. Има производства по несъстоятелност в Германия от Втората световна война до сега - сложни казуси, процеси, които трябва да се извършат.

Веселин Георгиев уточни, че срокът за откриване на процедура е между 1 и 3 месеца. Следва предяваване на вземания, ако не се предложи оздравителен план, се пристъпва към вземане, което може да продължи до 8 месеца.

Синдикът е единственото лице, за което не са установени критерии за възнаграждение. Стига се до абсурди - за 200 лева възнаграждение да управляваш активи за 500 хил. лева в провинцията, допълни Веселин Георгиев.