Ако съдът започне да си върши работата както трябва, от догодина можем да очакваме повишаване на доходите, защото предприемачите и гражданите ще вярват в спазването на договорите и законите и ще имат повече предприемчивост.

Това е изводът на изпълнителния директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) Светла Костадинова от проведени проучвания и от позициите на България в различни международни класации.

Костадинова е категорична, че ролята на съдебната система за благосъстоянието е съществена. В България се правят закони, без да се знае какво ще се случи и не се спазват основни изисквания в нормотворческия и законодателен процес, изтъкна още Костадинова.

„Всичко, което наблюдаваме в съдебната система, има директен ефект върху джоба на всеки в страната", заяви категорично Костадинова и подчерта, че не става въпрос само за едни съдии или прокурори или за един или друг съд.

Тя съобщи, че Институтът е отправил писма до всички окръжни съдилища, за да проучи колко време отнема една процедура за несъстоятелност и каза, че само 15 съдилища са отговорили, а другите 13 - посочили, че нямат статистика.

От отговорите станало ясно, че разликите са огромни. Някъде процедурата отнемала около 2 години, другаде - 6-7 години. „Това няма как да помогне на фирмите, от които се очаква да създават работни места", подчерта Костадинова.

Тя и колегите й от ИПИ представиха различни класации и мястото на България. Продължава да е тревожно положението ни в Европейския съюз (ЕС).

България се представя доста лошо в Европа и доста по-лошо в сравнение с миналата година, посочи Калоян Стайков. Страната ни влошава позициите си по всички показатели, с изключение на правото на собственост, където има малко подобрение.

За поредна година България се сочи като най-бедна в ЕС и като причини се посочват недостатъчната защита на собствеността, тежките административни процедури, прекомерното регулиране на частни взаимоотношения и високото ниво на корупция.

„Изглежда държавата се е изгубила в стремежа си да налага равенство и осигурява благоденствие, а е загърбила основните си функции - да осигурява ред, сигурност и справедливост", коментираха от Института за пазарна икономика.

Експертите посочиха още, че реформите в България обикновено се посрещат със страх и опозиция. Според икономистите на ИПИ, въпреки че България е далече от най-добрите и богати икономики, може и трябва да стане по-добро място за работа и живот и те предлагат как.

Институтът е разработил пакет от 84 мерки, които да доведат до растежа на икономиката и повишаване на благосъстоянието. Сред тях основно място заемат образователната реформа, премахването на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове, както и на държавните субсидии и на данъците с ниска ефективност.

За пример икономистите дадоха Полша, където, въпреки тежката икономическа криза, бяха направени съществени реформи и за първи път след падането на комунизма правителството беше преизбрано.

Сред стъпките които са предприели в Пошла, са облекчаване на трудовото законодателство и намаляване на броя на колективните другови договори.

Според ИПИ вдигането на минималните осигурителни прагове е в само тежест за бизнеса, който се изправя пред дилемата как да ги плаща - дали да съкращава работници или да ги изпрати в сивия сектор. е може в едно предприятие, което е пред фалит да дойде министъра и да кажа: „увеличаваме минималните прагове", коментират икономистите.

На въпрос на Money.bg какво може да се направи за подобряване на правораздаването при делата, свързани със собствеността, икономистът Калоян Стайков отговори, че е възможно създаването на специализиран съд по подобие на наскоро сформирания Наказателен съд, който да разглежда подобни дела.

Практиката по света показва, че със специализирането на съдилищата експертизата в тях се повишава. Съдиите и прокурорите в тях с течение на времето трупат повече опит, което им позволява да извършват по-ефективно правораздаване.

Като пример от ИПИ посочиха, че само 18% от имотите в страната са попаднали в кадастрални регистри, а останалите 82 на сто са в произвола на държавната администрация, като по този начин се нарушава пряко правото на собственост.

Попитани за коментар относно плащанията на въглеродни емисии от ТЕЦ-ове и предприятия, предвидени в Законопроекта за ограничаване на измененията в климата, от ИПИ заявиха че това е форма на нов данък.

"Ние не подкрепяме създаването на налози, които пречат на бизнеса и допринасят за поскъпването на произведената от него продукция. Плащането на тези въглеродни квоти ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на икономиката", посочиха от икономическия екип на ИПИ.