Съдът на Европейския съюз постанови, че държавите членки са длъжни да признават, за целите на правата по правото на ЕС, браковете между граждани на Съюза от един и същ пол, когато тези бракове са законно сключени в друга държава членка, в която двойката е упражнила свободата си на движение.
Решението идва по дело на двама полски граждани, които са сключили брак в Германия, но срещат отказ от полските власти да пререгистрират брачния им акт, тъй като националното право на Полша не допуска еднополови бракове. Това става ясно от прессъобщение на Съда на ЕС.
Съдът подчертава, че подобен отказ нарушава основни права, гарантирани от правото на ЕС — включително свободата на движение и правото на зачитане на личния и семейния живот. Според магистратите, когато граждани на Съюза създадат семейство в приемаща държава членка и след това се завърнат в своята страна по произход, те трябва да могат да продължат семейния си живот там.
Макар държавите да запазват правото сами да определят дали във вътрешното им право е позволен брак между лица от един и същи пол, те не могат да отказват признаване на статут, законно придобит в друга държава членка. Съдът отбелязва, че държавите имат свобода да изберат как да признават подобни бракове, но когато — както в Полша — единственият механизъм е пререгистрацията на брачния акт, тя трябва да се прилага без дискриминация.
Решението не задължава държавите да въвеждат еднополови бракове във вътрешното си законодателство. То задължава единствено да признават правните последици от бракове, сключени в други държави от ЕС, когато това е необходимо за упражняването на права по правото на Съюза.
Какво означава това за България
Решението има пряко значение и за България, тъй като е общовалидно за всички държави членки.
България може и занапред да не допуска сключване на еднополови бракове по свое вътрешно право, но е задължена да признае законно сключен в друга държава членка еднополов брак, когато от това произтичат права по ЕС - например:
-
право на пребиваване;
-
право на семейно обединение;
-
социални, здравни или професионални права, свързани със статута "съпруг";
-
наследствени и административни процедури, произтичащи от движението в рамките на ЕС.
Българската администрация няма право да третира такава двойка като "несемейна", ако тя се е установила като семейство в друга държава от ЕС.
Това означава, че български граждани, сключили еднополов брак в Испания, Германия, Нидерландия или друга държава, ще могат да изискват признаване на този статут в България — не за целите на българското семейно право, а за целите на европейските права, които упражняват на територията на страната.
Практически това би изисквало промени в административната практика, възможно е да повлияе на регистрите за гражданско състояние и със сигурност ще породи значим обществен и политически дебат.
USD
CHF
EUR
GBP
